В колебливия пламък на факлата виждаш лицето на Веста. Тя казва нещо на Зияд, но бурята заглушава думите й. Конярят кимва, пуска я да влезе в конюшнята и затваря вратата.
Измъчван от безсъние, оставаш край прозореца до сутринта.
Мини на 47.
129
Неочаквано от короната на близкото дърво се подава главата на змия. Тялото й е увито около дънера на дървото.
— Стой! — казва змията. — Тук е местната данъчна служба. Ако искате да минете границата, платете по една жълтица на човек.
— Аз съм княз Архан, тази земя е моя — отвръщаш ти.
— Беше, княже, беше — съска змията.
— Тук аз определям данъците — излизаш от кожата си ти.
— От днес аз определям данъците — настоява змията.
Оглеждаш хората си. По лицето на Торк е изписано: „Каквото и да направиш, аз съм с теб, княже!“ Зияд сякаш иска да ти каже: „Какво толкова й се церемониш? Отсечи й главата да знае кой е тук владетелят!“ Тъмните очи на Веста бързат да ти кажат: „Не се хаби на дребно, княже! Плати си таксата и да вървим напред!“
Кого ще послушаш?
Зияд — мини на 250.
Веста — отиваш на 61.
130
Прашната буря като че затихва. Прахът, който се набива в устата, очите и ноздрите, постепенно пада на пясъка. Оживях, казваш си, оживях!
Но този път прибърза. Насреща ти се задава един вихър от прах, който се движи тромаво като гигантска колона.
— Аз съм Пушльо — казва вихърът. — Искаш ли да се бием?
— Как мога да се меря с теб, многоуважаеми Пушльо? Та аз даже не съм от полублагородния произход на обикновения пушек!
— Не ме интересува! — гръмва гласът на Пушльо. — Тук аз решавам кой с кого да се бие. Моята братовчедка Гадната мръсна уста твърди, че…
— И тя ли е от благородно потекло? — питаш ти да протакаш време.
— Ами! Пълен боклук. Черната овца в семейството.
— А твоя милост сигурно си любимият син?
— Не дрънкай много, ами се готви за бой! — надава рев Пушльо.
Ако имаш парче от счупено огледало и ябълка, мини на 159.
Ако не си се сетил да вземеш и двете неща, прехвърли се на 267.
131
Отиваш към южната пората. На няколко крачки от рова е спряла каруца с чергило. Отпред седи едър брадат мъж. В тъмното не можеш да различиш чертите му.
— Какво искаш? — питаш го от стената.
— Аз съм търговец, идвам от Западните плодородни земи. — отговаря непознатият.
— Трябваше да пристигнеш през деня. Защо не спазваш законите?
— Конят ми си удари копитото.
— Има ли някой с теб?
— Сам съм.
Оглеждаш го още веднъж. Това трябва да е търговец, мислиш си и заповядаш на стражата да го пусне в града.
Мини на 164.
132
Великанът кихва. Вихърът те изхвърля от седлото и ти падаш на улицата. Болката те прави безсилен. За миг усещаш, че не можеш да помръднеш ударения си крак. Времето тече бързо, а ти все още не можеш да се съвземеш.
Ръката на Трошача се протяга към теб. Пръстите му с мръсни нокти те хващат и с учудваща деликатност те вдигат. След няколко секунди ти лежиш на огромната каменна длан.
Изпадаш в много трудно положение. Какво ще направиш?
Ще се опиташ да скочиш — мини на 63.
Ще се опиташ да се биеш — попадаш на 209.
Ще потърсиш помощ от Торк — отиваш на 107.
133
Препускате мълчаливо към езерото Ноя. Пред вас израства страховитата фигура на великана. Огромните му мускули се очертават още по-релефно под студената лунна светлина. Опитваш се да подтиснеш вълнението си.
Поглеждаш назад. Сигурен си, че това вълнение, граничещо със страх, е обхванало и тримата войни, препускащи зад Торк, а може би си самия него. Заобикаляте езерото от лявата страна и се насочвате към огромната неизследвана пропаст на изток от планината Майст.
От близките храсти изпълзява някаква сянка, нещо безформено, за което не можеш да кажеш човек ли е или животно. Конят ти се изправя на задните си крака и започва да цвили. Останалите също спират.
— Аз съм Призракът на езерото. Вървете си или ще умрете! — заповядва ви с дрезгав човешки глас безформената маса.
Запазваш спокойствие. Това, което говори човешки, не може да те уплаши.
Ако си съгласен да се върнеш обратно, мини на 95.
Ако искаш да продължиш към пропастта, отиваш на 78.