И докато тропотът на копита бавно заглъхва, усещаш, че нещо тревожно се носи във въздуха, но какво, не можеш да разбереш.
Мини на 76.
141
Предсказанията на гадателката ти се струват чудовищни. Как може един ум да роди толкова много жестокост? Това трябва да е някоя зла вещица въпреки красивото й лице.
Торк вече е сложил десницата си на меча. Сега само един поглед му стига.
Оставяш го да съсече Веста. Торк се опитва да извади меча си от ножницата и застива. Музиканти, танцьори — всички замръзват на местата си. Ти също. Само мисълта ти тече ясно както никога до сега. Времето е спряло своя ход.
Единственият изход от това положение е да се върнеш един миг назад. Иначе ще останеш консервиран във времето.
Отиваш отново на 101.
142
Наближавате завоя на реката. Тук двата бряга са обрасли с високи дървета и гъсти храсти. Мястото ти е добре познато, то е надарено от природата с приятен климат и хубава земя. И уж всичко е добре, уж всичко е спокойно, а нещо те чопли отвътре. Скоро разбираш защо. От едно дърво се подава голяма змия и препречва пътя на лодката.
— Добре дошли, драги пътници! — просъсква змията. — Радвам се да ви видя живи и здрави!
— Какво искаш? — питаш я сърдито.
— По сто жълтици на човек — кикоти се змията.
— Сто жълтици?
— Не сто жълтици, а по сто жълтици.
— Нали беше по една жълтица?
— Всяко нещо си има цена. Влизането в Западните плодородни полета струва по една жълтица на калпак, а излизането — по сто жълтици.
Ако имаш меч за гигантски змии, мини на 24.
Ако ли не, отиваш на 247.
143
Заповядваш на барабанчика да бие барабана.
— На оръжие! — провикваш се ти.
— На оръжие! — повтаря думите ти могъщият глас на Торк.
Странно, този тъй муден и тромав великан вече е пред града. Раменете и цялата му тъпа глава стърчат над бойниците на стената. На едното си ухо има каменна обеца. Сега вече си сигурен, че това е Трошача.
Каменният великан присвива палеца и показалеца си пред лицето на един онемял войн. Показалецът на Трошача се мята като огромен снаряд и шлема на войника отлита със свистене от главата му. Великанът хваща войника в юмрука си и го вдига пред очите си. Оглежда го с тъпо любопитство. Веждите му се мърдат, сякаш Трошача се мъчи да си спомни какво е това животинче, което шава неспокойно в шепата му.
Какво ще направиш?
Ще помислиш — мини на 210.
Ще се втурнеш да защитиш княгинята — попадаш на 65.
Ще се хвърлиш срещу Трошача — отиваш на 112.
144
— Благодаря ти! Ще взема подаръка на връщане — казваш на великана и цялата група продължава пътя си през пустинята. По-късно зачервените ти очи забелязват нещо.
— Какво е това, Торк?
Старият воин дълго се взира. И неговите очи са възпалени като твоите.
— Виждам един кол и някаква табелка.
— Да вървим! Сигурно е нещо важно!
На табелката пише:
КЪМ ЗАМЪКА НА ГЛАВНИЯ ВЕЛИКАН!
— Трябва да го видим кой е и какво представлява — казва Зияд.
— Само дано не е много лют, че ще опита острието на моя меч — ръмжи Торк.
Мини на 12.
145
Още няколко минути — и вие сте на върха. Най-високата точка е една наклонена скала. На нея пише нещо. Приближавате бавно. Лунната светлина стига да прочетеш надписа:
„Каквото ще стане, да стане!“
Обръщаш глава към Торк.
— Е, поне научихме нещо.
Старият воин клати глава. Виждаш, че нещо го тревожи.
Ще го попиташ ли какво е то? Да — мини на 241.
Не — отиваш на 72.
146
С огромни скокове изкачваш стълбите. Никога досега това разстояние не ти се е случвало толкова голямо! През цялото време чуваш ударите на Трошача. Някъде съвсем наблизо рухват стени. Дано само стаята на княгинята да е здрава!
Остър писък раздира настъпилата тишина. От покоите на княгинята изтичва нейната компаньонка и се хвърля да бяга.
— Къде е княгинята?
Разхълцаната компаньонка не може да каже нито дума. Отваряш позлатената врата и се втурваш в покоите на княгинята. Тя седи на своето ложе. Лицето й е бяло като платно.