В този миг стената рухва с трясък и една каменна ръка се протяга към леглото, но ти си по-бърз. Докато ръката търси слепешком, грабваш княгинята и излизаш с нея в коридора.
Посочи число от таблицата. От 1 до 6 — мини на 163.
От 7 до 12 — попадаш на 30.
147
Не ми се ще да рискувам — казваш на стария воин. — Връщаме се в града.
Малко след това минаваш с коня си по моста над рова и влизаш в крепостта. Двамата с Торк се качвате на стената да хвърлиш последен поглед към великана, който ти създаде толкова неприятности тази вечер. Ще ти се да вярваш, че това са последните ти грижи с каменния колос.
— Ще се видим утре — казваш му ти.
Струва ти се, че от езерото долита груб, нисък глас:
— Ще се видим, княже, ще се видим. Утре заран.
— Чу ли нещо, Торк?
— Нищо не чух, княже.
— Така ми се е сторило — казваш си.
Прехвърли се на 207.
148
Поглеждаш на юг. Небето се покрива с дребни тъмни точици. Те бързо нарастват. Странните предмети се вият и гърчат като огромни червеи.
— Летящите хоботи! — изтръгва се от гърдите ти.
Едва сега разбираш ужаса на клетия старец. Летящите хоботи са слугите на Гадната мръсна уста.
Ако имаш конски косъм, мини на 125.
Без него отиваш на 249.
149
— Искам да ти кажа нещо, княже — подхваща княгинята. Лицето й е бледо и тревожно.
— Обидил ли те е някой? — бързаш да я попиташ.
Княгинята се колебае. Може би не знае откъде да започне.
— Има нещо съвсем друго. Сънувах сън.
— О, това ли било? — въздъхваш с облекчение ти.
— Сънят ми беше съвсем истински. Три мълнии разсякоха небето и в езерото Ноя се появи огромно чудовище.
— Какво чудовище?
— Прилича на човек, но не е. Това е той, великанът.
Ако приемеш сънят й на сериозно, отиваш на 36.
Ако в думите й не виждаш нищо тревожно, остани с нея. Попадаш на 32.
150
Високо над пътя се издига огромна скала. Минавал си от тук, виждал си я много пъти, но този път погледът ти спира на нея. Нещо прошумолява в мрака. Няколко камъчета се търкулват по склона.
— Внимавай, княже! — гръмва гласът на Торк.
И без него виждаш, че скалата над пътя се залюлява.
— В галоп, напред! — заповядваш ти и пришпорваш коня си. Торк препуска след теб.
Останалите трима не успяват да избегнат опасността. Огромната скала пада върху тях и ги смазва.
Минава ти мисълта да се върнеш, но въпреки това продължавате упорито напред.
Мини на 220.
151
Продължавате с лодката, докато виждате пред себе си гората. Насочваш лодката към десния бряг. Слизате и скривате лодката в храстите. За всеки случай, може един ден да ви потрябва.
Мини на 66.
152
След дълго очакване Торк най-подир се връща в залата. На лицето му е изписано смущение. Старият воин разтваря ръце. Музиката млъква.
— Жив човек не се мярка по улиците, княже — казва той.
— Ще чакаш до първия срещнат — настояваш ти.
— Разбрах, княже.
И Торк пак излиза на улицата пред двореца.
Отиваш на 101.
153
— Ур-ри-ку-у-у!
Това вече не е гръмотевичния глас, който разтърсва земя и небе. Това е гласът на един великан в предсмъртна агония. Точно затова в тоя миг той е особено опасен.
Докато великанът се мъчи за запази равновесие върху търкалящите си трупи, пукнатината в коляното му се разширява. Трошача прави болезнена гримаса. Левият му крак се счупва с трясък. В желанието си да запази равновесие каменният великан прехвърля тежестта си върху десния крак, но полита назад. Той изтърва боздугана, който счупва и десния му крак. Трошача пада назад, осакатеното му тяло се превърта няколко пъти, прелита над най-стръмното място и пада в езерото. Водата му излиза от бреговете. Когато вълните утихват, виждаш, че само главата на великана стърчи над водата. Каменното му лице е неподвижно.
ПОБЕДА!
Мини на 16.
154
Чуваш рев — мощен, яростен, див рев. Кръвта замръзва в жилите ти. Никога до сега не си чувал нещо подобно. В гласа на невидимия звяр сякаш се смесва ревът на мечка, мученето на разярен бик и грухтенето на ранен глиган.
— Нощта, самотата и лунната светлина те правят нервен, княже — казваш си, за да се ободриш. — Това е най-обикновено животно, безобидно животинче.
Много добре знаеш, че едно безобидно животинче не може да те хвърли в смут.