Отиваш на 21.
155
Малката ви група пътува в тръс през пустинята. Сигурни сте, че скоро ще излезете от тази безплодна земя, където няма капка вода.
По небето плъзват облаци. Отначало те са малки и светли, но скоро цялото небе се покрива с дебели тежки облаци. От небесната синева не остава и помен. Вятърът, който духа, изпраща в лицата ви задушливи прашни облаци. Слънцето се скрива, четирите посоки на света престават да съществуват за вас. В това море от прах не виждаш нищо.
Загубваш връзка с останалите. Отиваш на 130.
156
— Насам! — провикваш се ти.
Тримата войници се втурват към теб. Чувстваш, че тези смели мъже са сковани. Те са минали през огън и меч, но за първи път в живота си те трябва да се бият срещу каменен колос.
Четиримата хващате гредата. Ти си отпред. По твоя команда се засилвате с тежката греда срещу каменната гръд на великана. Ти само я насочваш под ключиците.
— Бу-у-ум!
Ударът попада точно там, където искаш, но Трошача не помръдва. Той наистина е непоклатима и здрава скала. Само каменните му очи се насочват към теб. Известно време те гледат учудено и дори объркано.
Великанът хваща гредата и замахва с лявата си ръка. Успяваш да се пуснеш, но тримата войници нямат твоята бърза реакция. Заедно с гредата те прелитат над стената. Чуваш отчаяните им викове, а миг след това — плясък на вода. Тримата са паднали в крепостния ров.
Можеш да нападнеш отново — мини на 82.
Ако предпочиташ да отстъпиш, прехвърли се на 39.
157
Излизаш от подземието и обикаляш развалините на двореца. Вчера това беше разкошен палат, който блести от злато и кристал, вчера ти беше могъщия княз Архан, а днес си човек, който не може да защити най-близките си хора.
Тук няма жива душа, да не говорим за лекар. По улиците край двореца, който вече не можеш да познаеш, не се мярка никой. Връщаш се без лекар при малката група в подземието.
Мини на 79.
158
Странна мисъл минава през ума ти — че Берил и Ида, тези две толкова различни същества, са едно цяло. Движенията им са съгласувани, те сякаш водят дълъг и интересен разговор, без да проронят нито дума.
Но в техния безсловесен диалог не забелязваш недоверие или враждебност, в момента двамата просто те оглеждат и преценяват що за човек си и могат ли да ти се доверят. Берил има вид на мъдър човек, той не би допуснал в племето външен човек, който да напакости на горските ловци.
Най-сетне Ида кимва с глава. Дошъл е моментът да чуеш какво ще ти каже домакинът.
Мини на 215.
159
Пушльо тръгва срещу теб бавно и заплашително.
Какво да правиш? Мечът е безсилен пред него, той няма кости, мускули, кръв. Пушльо е само една гигантска концентрация на разрушителна енергия.
Поглеждаш в парчето от огледало. Кого да извикаш? Торк? Той е майстор в бой с хора. Духът на княгинята? Той няма да ти помогне. Веста? Да, Веста.
Лицето на Веста се появява на парчето от счупено огледало.
— Пушльо иска да се бие. Какво да правя?
— Хвърли ябълката в устата му — казва Веста и образът й изчезва.
Вадиш ябълката от чантата. Пушльо вече е на няколко метра от теб. Огромната му уста заплашва да те погълне. Хвърляш с все сила ябълката в зиналата паст на Пушльо. Той се задавя, започва да хърка, огромната колона спира на място. Вихърът забавя движение, прахът бавно пада на земята и се разстила над цялата пустиня.
Ако имаш факел, мини на 38.
Ако нямаш факел, попадаш на 263.
160
— Стойте тук! Ще се опитам да науча нещо от него — казваш ти на спътниците си и препускаш към великана.
Той продължава да млати с все сила огромните скали около него. От челото му се лее пот. Огромни капки се търкалят по бузите, шията и гърдите му.
— Добър ден! — поздравяваш вежливо ти, когато стигаш до крака му. — Какво правиш тук?
Великанът дълго се оглежда. Когато най-после те забелязва, той оставя исполинския си чук на земята и казва:
— Аз съм само един нещастен великан!
От очите му рукват сълзи. Той ги избърсва с опакото на ръката си. Като виждат, че колосът не е страшен, твоите спътници идват тихо при теб.
— Аз съм княз. Бях млад и красив, но зла магьосница ме ориса да троша тези камъни — продължава ридаещия великан. — Ако ги превърна в пясък, ще разваля магията и ще стана човек.
Един глас разтърсва небесата.
— Не спирай, Дребосък, не спирай! Още не си изпълнил четвъртината от нормата!
Великанът трепва и се озърта уплашено.