— Господарят! Най-страшният великан, владетелят на всички великани!
Ако искаш да продължиш разговора, мини на 254.
Ако решиш да не отвличаш великана от работата му, отиваш на 91.
161
Виждаш как Трошача спира близо до двореца. Умори ли се, що ли?
А той просто оглежда отвисоко какво е сторил до тук. Оставил е половин град в развалини. Но каменният му мозък продължава да търси нещо ново, нещо интересно.
Великанът приближава до източната кула на двореца, набляга с рамо, сякаш за да изпита здравината й. Когато кулата се пропуква в основата си, той се отдръпва да види плодовете на тежкия си труд. Около него се вдига облак прах.
В момента, когато се захваща с фасадата на двореца, ти се затичваш по стълбите. След малко влизаш в стаята на княгинята. Стените й са напукани, подът е покрит със счупени стъкла и мазилка. С два скока стигаш до леглото на княгинята, грабваш я и се отдръпваш заднешком към вратата.
Прехвърли се на 163.
162
Торк бавно се надига.
— Как са войниците, княже?
— Мъртви са, Торк. Имаш ли нещо счупено?
Старият воин внимателно се опипва. Няколко секунди лицето му е напрегнато и съсредоточено.
— Здрав съм, княже! — чуваш могъщия глас на Торк.
— Слава богу!
Какво решаваш? Торк да нападне великана — мини на 194.
Сам да нападнеш великана — прехвърли се на 229.
Ако не желаеш враждебни действия, попадаш на 10.
163
Някаква невидима сила, божествена ли, дяволска ли, се стоварва върху двореца и го разцепва на две. Около теб хвърчат тухли и прах.
Ур-ри-ку-у-у!
Това е Трошача. Боздуганът му разцепва стълбището на две. Тъпата каменна муцуна наднича през рухналия покрив. Княгинята припада в ръцете ти. Трябва да тичаш колкото може по-бързо!
Главата на великана се скрива и към вас се протяга неумолимата му каменна ръка. Сега е момента да се измъкнеш. Докато тъпото чудовище опипва стълбата, ти прескачаш последните три стъпала и минаваш през една тясна врата към подземието. Оставяш княгинята на земята, постилаш наметката си и слагаш княгинята върху нея.
Настъпва тишина. Зад гърба ти се чуват тихи, едва доловими стъпки. Обръщаш се, това е Веста. Тя се покланя леко.
— Аз ще се погрижа за жена ти, княже!
Можеш да продължиш битката срещу Трошача. Мини на 200.
Ако се опиташ да дадеш сигнал за спиране на борбата, попадаш на 71.
164
Сядаш на стената. Камъкът е още топъл. Приятно ти е да се отпуснеш и радваш на щастието, което изпитва всеки владетел на богата страна.
Неусетно заспиваш. Събужда те тропотът на конски копита. Познатите стъпки на Торк екват по каменните стълби. Скоро неговата едра фигура се появява на стената.
— Какво видя, Торк?
Старият воин застава на две крачки и си поема дъх.
— В езерото има един каменен великан.
— Как изглежда?
— Огромен, зъл, великолепно развит, с гола глава и обеца на ухото. На рамото си държи каменен боздуган. Ако съдя от това, което стърчи над водата, трябва да е висок поне дванайсет метра.
— От къде дойде?
— Ще ме сметнеш за изкуфял, княже. Издялал го е Богът на бурята.
— Опасен ли е?
— Докато си стои в езерото, не е. Някакви джуджета казали на хората, които живеят в колиби край езерото, че единственото оръжие срещу тоя великан се намира в пропастта югоизточно от езерото.
Ще се втурнеш ли веднага на път?
Да — мини на 19.
Не — попадаш на 48.
165
Наближавате планината Майст. Тя е величествена в своята горда самота. Зиме и лете, денем и нощем от нея лъха нещо силно, спокойно и вечно, нейният дух винаги се е извисявал над дребната човешка суета. Ала нощем планината сякаш се променя. Тя става тайнствена, опасна и измамна. Тъмните корони на дърветата я правят още по-привлекателна.
— Виж там, княже!
Гледаш към мястото, което сочи ръката на Торк. Само камъни и храсти, които хвърлят дълги сенки. Но това е на пръв поглед. След малко очите ти различават голямо тъмно петно. Това е входът на пещера.
— Тук някъде трябва да е скрито оръжието, с което ще победим каменния великан?
Чувстваш, че гласът ти трепери от вълнение.
— Всичко е възможно, княже.
— Тогава напред!
Можеш да избереш противника си.
Ако искаш да се биеш с вълк, мини на 188.
Ако предпочиташ двубоя с мечка, отиваш на 173.
Ако избираш двубоя с глиган, попадаш на 244.
166
След малко стигате да голямата желязна порта. Стражите веднага ви познават. Те мълчаливо и безшумно я отварят и двамата с Торк спирате пред входа в двореца. Най-подир след един уморителен ден се прибираш у дома!