Тук няма нито дръвче, нито една тревичка. Очите бързо се уморяват и зачервяват от слънцето, което се издига в синьото безоблачно небе. Още от самото начало на пътуването през пхустинята чувстваш някаква особена умора.
Ще спреш ли?
Да — мини на 265.
Не — отиваш на 35.
173
Пред входа на пещерата една огромна мечка се изправя на задните си лапи. Торк не успява да посегне към оръжието си. Непозната сила го приковава на място. Само лицето му издава вътрешното напрежение.
— Ще се биеш с мен — ръмжи мечката.
— Не ме е страх от теб — казваш й, — но има ли смисъл да си губя времето?
— Кой може да каже какъв е смисълът на богатството? — отговаря с рев мечката.
Посочи число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 211.
От 7 до 12 — попадаш на 223.
174
Внезапен шум над главата ти те кара да се обърнеш. По стръмнината падат големи камъни.
— Напред! — заповядваш ти и забиваш шпори в слабините на жребеца. Конят ти се втурва напред като хала.
Торк и войниците изпълняват заповедта. Тропотът на копита се смесва с нарастващия шум от падащи камъни. И когато мислиш, че сте избегнали опасността, един камък удря последния войник и го поваля на място. Очакват те и нови трудности:
— жива заплаха — попадаш на 168;
— неподвижно препятствие — мини на 218.
175
Лягаш на княжеското ложе, но сън не те хваща. Дълго се въртиш в постелята, а когато заспиваш, сънуваш странен сън. Вън бушува страшна буря. Мокра до кости, Веста чука на вратата на конюшнята. Отваря и конярят Зияд. В ръцете си държи фенер. Веста влиза, казва му нещо. Той й сочи сеното. Гадателката се съблича, закача дрехите си на дъските и ляга в сеното. След малко Зияд се качва при нея.
Ставаш от леглото. Вече се зазорява. Отиваш до прозореца и поглеждаш към задния двор, където е конюшнята.
Мини на 47.
176
Опитваш се да пълзиш между камъните, но си прекалено уморен, няма да издържиш дълго. Ноктите ти се забиват в песъчливата земя. Минава ти мисълта как ли изглеждаш отстрани. Никога досега не си виждал княз да драска с нокти по земята. Хубава гледка, а?
И накрая — нищо. Пропълзял си няколко метра напред.
Трябва да си починеш. Мини на 110.
177
Малко по-нагоре край потока забелязваш огромни светещи следи. Навеждаш се над тях. Това не са дирите нито на човек, нито на звяр. Кой тогава ги е оставил?
— Аз — гръмва неочаквано един силен глас, от който потреперват отвесните стени на пропастта. Оглеждаш се. Наоколо няма никой.
— Кой си ти? — питаш учудено.
— Аз съм лъжата, застоят, смъртта. Ще изпратя моето любимо дете, моя глиганомечобик да те стъпче.
Ако имаш нужда от съвет, попадаш на 205.
Ако смяташ да минеш без съвет, отиваш на 114.
178
След цъфналите дървета въздухът е толкова прозрачен и чист, че би могъл да забравиш за миг нещастието, сполетяло цялата страна. Миг на покой, на забрава може да разсее мъката ти, натрупана през последните дни. Но нещо ти пречи да се отпуснеш. Устата ти пресъхва. Главата ти шуми, избива те студена пот. Усещаш отпадналост в цялото тяло. Дълбоко в теб сякаш лумва някакъв странен, опустошителен огън.
Опитваш се да продължиш, но огънят се разгаря все по-буйно, все по-унищожително. Пътят пред теб започна да трепти, цъфналите дървета и храсти се превръщат в размито петно, челото ти се оросява с едри капки пот.
— Какво ти е, княже? — пита загрижено Торк.
Чуваш тропота от копитата на галопиращ кон.
— Той е болен — казва Веста и нежната й ръка докосва челото ти. — Целият гори!
Торк и Зияд те свалят от коня. Лягаш на някаква постелка, а твоите спътници те завиват с всички наметала.
— Взе ли лек против треска, княже? — пита загрижено Веста.
Да — отиваш на 235.
Не — попадаш на 245.
179
Отговор няма. Какво прави Торк, спи ли, та не разбира знака, който му даваш? Опитваш се да извикаш, но от устата ти излизат едва чути хрипове. Ами ако е убит? Ако някой го е нападнал и го е пронизал с меч, копие или стрела? Ако му е метнал примка на шията?
Минава цяла вечност, докато въжето се поклати. Торк е жив и здрав, просто си много уморен и нетърпелив, затова са тези вълнения. Прехвърли се на 83.