180
Една пътека води от крепостта към езерото. Там долу, сред тъмните води, се издига каменният великан. Могъщата му фигура се откроява на фона на нощното небе. Какво ли таи в себе си гигантът, който до преди малко беше само една обикновена скала?
Скоро стигате до брега на езерото и поемате в тръс по източната му част. Тропотът на копита отеква над смълчаните езерни води. В душата ти е спокойно, с Торк и двамата войници няма от какво да се страхуваш.
Спираш коня си. Зад теб спират на място храбрите ти спътници. Нещо те кара да погледнеш към великана, който сега е обърнат с профил към теб. Неясен шепот долита от езерото. Сякаш човешка реч се смесва с тиха приспивна музика.
Застиваш на място. Вече не знаеш нито кой си, нито къде отиваш. Един непознат човек с шлем и ризница се опитва да ти каже нещо, но думите му не стигат до теб. Доколкото можеш да видиш в тъмното, лицето му изглежда загрижено. Другите му двама спътници също ти се струват притеснени. Какво става в тая пролетна нощ, какво искат тези непознати от теб? Може би искат да те ограбят? Ако е така, не са познали.
Мини на 40.
181
Нощното приключение, което едва сега започва, вече не ти харесва. Толкова много незнайни сили се намесиха, че не знаеш до какъв край ще те доведе цялата тая работа. Не е ли по-добре да се върнеш в двореца и да изчакаш утрото? Така ще можеш да събереш и войската, и каменоделците, пък и не е зле да се посъветваш с придворните. Може би ще чуеш от тях мъдър съвет. Както и да е, утрото е по-мъдро от вечерта.
Това слага край на колебанията ти. Сега вече целта ти е една и тя е да се върнеш в града.
Пришпорваш коня си към крепостната стена.
Мини на 147.
182
Десният ти крак се подхлъзва. Продължаваш да се крепиш на двете си ръце и на левия крак. Минават няколко секунди, през които трескаво търсиш опора и за другия си крак. Имаш чувството, че великанът ти се присмива: как си, приятелю, колко ще издържиш върху мен?
От изпаренията в езерото повърхността на каменния великан е станала влажна и хлъзгава. Ако не намериш начин да се закрепиш сигурно, ще паднеш и преди да се потопиш в езерната вода, може да се удариш в тялото на исполина.
Отиваш на 105.
183
Не бързай, казваш си, не бързай! Тази нощ е странна, в целия си живот не помниш нещо подобно. Кръглата луна, която се издига над езерото и облива със странна светлина скалите, храстите и водата, те кара да бързаш. А и този великан, роден за няколко секунди под ударите на огнените мълнии, понякога те кара да се чувстваш плах и несигурен, сякаш си малко дете, изгубено в гората.
Точно затова трябва да се огледаш, докато си още на коня и при опасност можеш да препуснеш галоп. А засега ти остава да си отваряш очите на четири.
— Торк, как мислиш, да слезем ли от конете?
— Тая нощ мястото тук не ми харесва, княже.
Мини на 136.
184
Новината, която ти съобщи княгинята, продължава да те радва, но в душата ти цари смут. Ще посмее ли една нищо и никаква гадателка да каже лоша дума срещу теб и княгинята, ако това не е написано на ръката ти? Сигурно не. Но кой може да твърди, че твоето бъдеще е отворена книга за Веста?
Глупости, никой никога не може да ти предскаже живота!
Ала тревогата остава. Викаш при себе си Торк и му даваш точни заповеди. След малко пред двореца се строяват една чета конни войници и десет души каменари.
Излизаш на балкона.
— Искам да разрушите каменния великан, който се издига в езерото.
— Не сме виждали каменен великан, княже — плахо се обажда старшият на войниците.
— От вчера има, и то какъв!
Групата тръгва. Ще пристъпиш ли към княжеските си задължения? Да — отиваш на 109.
Не — мини на 11.
185
Веста изважда от пазвата си малко бурканче. С белия крем от него тя намазва лицето на Торк и Зияд.
— Не се тревожи, княже — усмихва се тя. — Ще им мине.
Свечерява се. Лягаш да спиш, а Веста остава при болните до сутринта. Събужда те силен жизнерадостен смях. Смеят се Торк и Зияд.
Прехвърли се на 56.
186
Качвате се на конете и тръгвате назад. През по-голямата част от пътя мълчите. И двамата си мислите, че нощният поход е бил излишен, но никой не се решава да го каже на глас.
Когато слизате до езерото, пускаш коня си в галоп. Старият воин също се радва да мине край великана с най-голяма скорост. Колосът още нищо не ви е сторил, но самото му присъствие кара сърцето да тръпне в мрачно предчувствие.