Ако имаш рушвет за дребен посредник, мини на 257.
Ако имаш рушвет за среден посредник, отиваш на 264.
Без рушвет попадаш на 31.
13
Към теб се спускат двама слуги.
— Защо княгинята не ме чака? — питаш ги.
Те изглеждат смутени. Може би не знаят отговора.
След малко по стълбата слиза камериерката на княгинята.
— Нейно височество е неразположена, княже — казва тя с дълбок поклон.
— Кажи й да дойде и да ме посрещне — заповядваш ти.
Мини на 75.
14
В душата ти се надига отдавна очакваната радост. Трошача, тази каменна грамада, подскача по огромните трупи, които се търкалят надолу по склона, и се мъчи да запази равновесие. Сега той не изглежда така страшен, той е по-скоро жалък въпреки огромната си сила, въпреки разтрепераната земя. Великанът прави опити да се задържи прав, опитва се да стъпи на здрава земя, ала трупите се търкалят и търкалят надолу, сякаш нямат край, а каменната му снага е толкова непохватна за такива упражнения, че колос като него дълго няма да издържи в това положение.
В очите на Трошача трепва недоумение: какво правят с мен тези нищожни човечета?
Даваш знак на ловците да заредят катапултите. Мини на 153.
15
Трошача спира и от височината на своя поглед оглежда стореното до тук. А то не е малко. Почти половината град до двореца вече е превърната в развалини. Лицето на каменния великан подсказва, че той е доволен от труда си, но не съвсем. Ще му се нещо по-тънко, по-майсторско, нещо по-така.
Най-сетне погледът му спира върху източната кула на двореца. Лицето му подсказва, че е измислил нещо. С неочаквана пъргавина Трошача прави две крачки напред. Главата му удря светкавично стената. Прекършена в средата, източната кула рухва сред прах и дим във вътрешния двор на палата.
— Ур-ри-ку-у-у! — надава бойния си вик великанът.
Отиваш на 146.
16
Погребваш Торк край езерото и с групата на ловците се връщаш в гората. Хората от племето ви посрещат с радост.
— Ти си човек на честта, Архан — приветства те вождът Берил. — Каза, че ще върнеш хората ми невредими и изпълни обещанието си.
— Да, но не опазих своите — тъжно отговаряш ти.
Вземаш семейството си, Веста и коняра и се връщаш в опустошения Илир. Мини на 269.
17
Вече половин час вървите през гората, без да проговори някой. Лицата на ловците са спокойни, в действията им няма припряност, те се чувстват стопани на тази вековна гора.
— Ще ми кажете ли къде отиваме? — питаш ги ти.
— При вожда Берил, нашия най-голям брат.
Що за човек е тоя Берил? Надяваш се, че скоро ще го видиш и всичко ще се изясни.
Мини на 134.
18
Подскачаш нагоре и се хващаш за клона на дървото. Глиганът минава под теб. Той прави кръг и се връща, но не вижда нищо.
— Твоят господар избяга — грухти глиганът. — Сега ще ти разпоря корема.
Глиганът се обръща към старият воин. Той стои неподвижно и не може да помръдне дори малкия си пръст. Скачаш на земята. Глиганът се обръща. Изваждаш меча си и го забиваш в шията на звяра. Той започва да хърка, от устата му потича кървава пяна. После пада като покосен на земята.
Влизаш в пещерата с Торк. Тя е празна.
Ще погледнеш ли към Торк? Да — мини на 234.
Не — попадаш на 121.
19
— Не ме е страх от никого, Торк — казваш на стария воин. Думите ти звучат уверено в нощта. Тук никой не би посмял да вдигне ръка срещу теб.
— Зная, княже.
— И все пак да вървим!
Старият воин те разбира. Предпазливостта е едно от най-ценните качества на мъдрите владетели и се цени наравно с храбростта.
— Ще вземем ли хора с нас? — пита Торк.
— Трима души. С пълно въоръжение.
След малко петима конника излизат в галоп от южната пората. Първият от тях си ти, княз Архан.
В този миг изгрява луната.
Мини на 133.
20
При вида на великана пред очите ти изплува лицето на княгинята. Въпреки радостта от очакването на твоя наследник лицето й е бледо и изпито. Може би тя е предчувствала опасността, която виси над нея и над цялото княжество.
Отначало ликът на княгинята те размеква. Чувстваш необикновена слабост в тялото си, сякаш не си глава на богата държава, а просяк, подложил шапка за милостиня.
Ала моментната слабост изчезва веднага. Волята ти надделява над всичко, което стана от предишната вечер до сега. Отново ставаш такъв, какъвто си бил винаги — бърз, смел, решителен.