А на теб ти олеква. Страната ти е плодородна, крепостта — непобедима. Както преди ти си оставаш богат и щастлив владетел. До сега не си срещал сила, способна да победи войските ти.
Скоро стигате до крепостната стена.
— Тук е Торк — провиква се старият воин. — Отворете портата.
Мостът бавно се спуска. След малко двамата с Торк влизате в града.
Отиваш на 4.
187
Докато държиш с кормилото лодката в средата на течението, а Веста и Зияд се радват на красивата гледка, Торк поглежда към небето и се мръщи.
— Тая работа не ми харесва.
Лявата му ръка сочи на запад. Поглеждаш назад и виждаш малко облаче, което бързо нараства.
— Задава се буря — разбираш думите му ти.
— Така мисля, княже.
Веднага обръщаш носа на лодката към брега. Вятърът се засилва, надигат се високи вълни. Но вие сте по-бързи — слизате на брега, издърпвате лодката на пясъка, обръщате я с дъното нагоре и се скривате под нея.
Небето пламва от светкавици, гръмотевиците идват една след друга. Руква пороен дъжд. Бурята трае не повече от половин час, сетне пак грейва слънце.
А вие продължавате пътя си с лодката.
Мини на 142.
188
Наближавате входа на пещерата. От близките храсти излиза вълк и тръгва към вас. Очите му светят като разпалени въглени. Торк посяга към меча си.
— Стой мирно — казва му вълкът. — Аз съм пазачът на това богатство. Аз ще си бия с твоя господар. Ако ме победи, може да влезе в пещерата.
Старият воин замръзва с ръка, посегнала към дръжката на меча. Очите му показват, че той се мъчи с всички сили да ти помогне, ала не може да стори нищо.
Изваждаш меча си и тръгваш бавно към вълка.
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 223.
От 7 до 12 — попадаш на 214.
189
Отгоре до теб долита гласът на Торк.
— Дръж се, княже!
Хубав съвет, но трудно се изпълнява. Все пак успяваш да се закрепиш на стръмния склон.
Някой ти хвърля въже. Лицето му е в сянка, не виждаш кой е, но си сигурен, че това е Торк. Въжето се развива бавно, струва ти се, че минава цяла вечност. Най-подир краят на въжето пада до теб. Хващаш го и бавно, крачка след крачка, се изкачваш по стръмнината.
Горе на пътеката те чакат твоите спътници, цели и невредими. Можете да продължите пътя си.
Мини на 25.
190
Сядаш на трона и се отпускаш на меката облегалка. В краката ти ляга твоето любимо куче. Тронната зала, грейнала от позлатата по стените и старинните предмети, ти се струва по-тържествена от всеки друг път, лицата на придворните са приветливи и тържествени. Това е най-щастливият миг в живота ти.
В залата влизат музиканти и танцьори. Музиката, лека и приятна, те изпълва с онова спокойствие, което те кара да се чувстваш единствен и неповторим. Вдясно от теб, прав и неподвижен като статуя, стои Торк. Лицето му е непроницаемо, но си сигурен, че и той се радва с теб.
Ритъмът на музиката става все по-бърз, танцьорките се носят вихрено, целия дворец празнува радостта ти.
Мини на 69.
191
Трошача те пуска, но този път при падането успяваш да омекотиш силата на удара. След миг вече си на крака.
Каменният великан замахва като на шега срещу коня на Торк. Ударът попада в задницата на коня. Чува се звук от трошене на кости. Конят пада, облян в кръв. Преди още Торк да се изправи, великанът замахва повторно. Каменната му лапа улучва дясната ръка на Торк и я откъсва. Хвърляш ножа си в лицето на великана и докато той се оглежда, измъкваш назад Торк. Двамата се скривате зад стената на една къща.
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 55.
От 7 до 13 — попадаш на 138.
192
Вертен ви води през гъста гора, без да се оглежда и замисля. Той е роден тук, тук е израсъл и я познава като петте си пръста. Скоро чувате вик на глухар. Вертен спира, слага ръце до устата си и отговаря по същия начин.
Мини на 134.
193
Пускаш коня си в тръс. Сега за теб най-добрата посока е реката. Там ще имате риба, ще имате вода. Можеш да си починеш, да помислиш за бъдещето, да вземеш най-правилното решение.
На пътя излиза един старец. Кожата му е пепелява и сбръчкана, дългата му бяла коса не е виждала гребен от години, възлестите му пръсти стискат вехта скъсана торба.
— Какво правиш, дядо? — питаш го.
— Търся нещо за ядене.
— Намери ли?
— Не. Вие накъде сте тръгнали?
Разказваш му накратко за хълма с кулата и срещата с Гадната мръсна уста.