— Как успяхте да минете през нея? Никой никога не я е затварял.
— Там им е грешката. Аз само я отворих с една голяма греда.
Думите ти хвърлят в ужас стареца. Дъното на старите му дрипави гащи започва да се тресе.
— Стана тя, каквато стана — вайка се старецът. — Сега ще довтасат летящите хоботи! — Той се втурва да бяга. Скоро старецът изчезва сред цъфналите овощни дървета.
Какво ще направиш?
Ще се вслушаш в думите на Веста — мини на 227.
Ще се вслушаш в думите на Торк — отиваш на 242.
Няма да слушаш никого — попадаш на 148.
194
Старият воин пристъпва от крак на крак. Отначало ти се струва, че той просто е уморен от неподвижното стоене върху лицето на исполина, ала след малко разбираш, че това не е така. Торк просто търси опора, за да направи нещо важно.
След като се закрепва добре върху камъка, старият воин бавно и предпазливо изважда ножа си от ножницата.
— Какво правиш, Торк?
— Искам да го погъделичкам малко.
— Той може да ни смаже!
— И сега може.
Доводите му са железни. И все пак великанът е нещо извън твоите обикновени познания, разсъжденията ти за него не почиват на знания за неговата същност.
Торк замахва с ножа и нанася удар в долната устна на исполина. Чува се звън на стомана, острието на ножа се счупва, полита надолу, удря се в каменната гръд на великана и пада във водата. Великанът не помръдва.
Старият воин поглежда към теб.
— Трябваше да опитам — казва той. — Жалко за ножа. Хубав беше и ми служеше вярно.
Мини на 89.
195
Непознатият с шлема и ризницата, мъж на 40–45 години, взема прилепа и го слага на раменете ти. Лицето му е открито, чертите му вдъхват доверие, но човек не трябва да слуша само чувствата си. Кой го знае що за птица е тоя и кой го изпраща? Пък и като сам не помниш кой си, как можеш да разбереш кой е човекът отсреща?
Ръката на непознатия продължава да крепи убития прилеп на дясното ти рамо. Това вече преминава всякаква граница. И макар да не вярваш в заклинания и урочасване, това все повече ти прилича на черна магия. Крайно време е да направиш нещо!
Десницата ти сама посяга към дръжката на меча. Движението ти е мълниеносно, ала другите двама успяват да хванат и двете ти ръце. Тялото ти се гърчи в безсилна ярост, докато… докато разбираш, че си княз Архан, а тоя, който държи убитата птица на рамото ти, е старият воин.
— Какво стана с мен, Торк?
— Забрави кой си, княже — отговаря началникът на армията и хвърля прилепа на земята.
— Това помогна ли ми? — питаш го и сочиш с пръст мъртвата птица.
— Така мисля.
Мини на 208.
196
Прехапваш устни, за да не прихнеш, и се обръщаш към своите спътници. Те разбират какво искаш да им кажеш и остават сериозни.
— Моите хора са на вашите услуги, Ваше гигантско величество — произнасяш тържествено ти.
— Наистина ли? — пита зарадвано Главният великан. — Моите хора само ми пречат.
Двамата с Зияд помагате на великана да си сложи кокилите, а Веста му подава шапката. С ваша помощ великанът се изправя на крака.
— Понякога ми се иска да съм съвсем обикновен човек — казва великанът и разтрива изтръпналите си крака.
— Благородството задължава — успокояваш го ти.
— Именно! — съгласява се радостно великанът. — Иначе отдавна да съм зарязал тая работа.
Великанът тръсва глава.
— Макар да не сте от благородното потекло на главните гиганти, ще ви приема в моя замък — обявява тържествено той.
Всички слизате от конете. Прехвърли се на 29.
197
— Наблизо има друга пещера — казва Торк.
Качвате се на конете и продължавате нощното си пътуване по тясната пътека. Тук трябва да внимавате много, едно неточно движение може да ви струва живота. Обзема те съмнение. Струва ли си да търсиш някъде нещо, което дори не знаеш как изглежда? Ако го видиш, как ще го познаеш?
Конят на Торк цвили уплашено. Обръщаш се и виждаш, че животното се е спънало и пада на земята, а старият воин лети по стръмнината.
Мини на 106.
198
Трошача дръпва балкона на къщата и започва да го разглежда. Спускаш се трескаво по каменните стълби. Долу цвилят уплашено няколко коня, вързани за железните скоби. Яхваш първия от тях и усещаш как вярата в собствените сили отново се връща.
Торк пристига с малък отряд. Войниците се строяват зад теб. Бодваш със шпори коня си и препускаш в галоп срещу Трошача, който все още разглежда това чудо балкона. Вълкът на копието ти попада в ахилесовото сухожилие на врага.