Каменният великан се обръща да види комара, който се е осмелил да го ухапе. От учудване той изпуска балкона върху главата на коня. Падаш заедно с коня.
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 3.
От 7 до 12 — попадаш на 77.
199
Луната излиза от облака и облива склона със странната си призрачна светлина. Сега виждаш ясно склона с камъните и храстите по него. Макар че е стръмен, той не е сериозно препятствие за теб.
Хващаш се за близкия камък. Напрягаш мускули, повдигаш се на пръсти и се изкачваш нагоре. Първата стъпка към пътеката, където отчаяно цвилят конете, е направена! Постепенно се научаваш да използваш и най-малката издатина. След няколко минути ти вече си горе на пътеката.
Ще се опиташ да ги спасиш — попадаш на 102.
Ще погледнеш надолу — мини на 116.
200
Излизаш да се биеш с Трошача. Някъде далеч се чува бойния му вик:
Ур-ри-ку-у-у! Ур-ри-ку-у-у!
Качваш се на коня и тръгваш към мястото, откъдето идва вика. По пътя си срещаш ранени и осакатени войници, мирни граждани, деца и старци. Понякога зърваш отдалеч Трошача, чуваш грохота от боздугана и ритниците му, но все не успяваш да го настигнеш.
След два часа целият град е превърнат в развалини.
Цял ден се луташ из развалините. Единственото, което успяваш да направиш, е да стигнеш до мястото, където падна великана, и да намериш Торк.
Мини на 22.
201
Минават месеци. Един ден, когато завършваш жилището си в короната на едно огромно дърво, Ида идва при теб.
— Искам да те заведа при Свещените скали.
Предложението й ти се вижда малко неочаквано, вече си подочул нещичко за Свещените скали. Поглеждаш я. Тя свежда очи. Лицето и цялата й фигура са много изящни за грубия живот в гората.
— Тогава да вървим.
След малко излизате на една поляна. В другия й край се издигат Свещените скали. Ида те хваща за ръка. Докато вървите към тях през високата трева, усещаш в себе си неподозирана сила.
Ида ти казва да почакаш. Ще се съгласиш ли?
Да — мини на 97.
Не — отиваш на 122.
202
Ала и Торк, и тримата воини след него политат надолу по стръмнината, сякаш невидима сила избира за свои жертви само хората. Конете успяват да се закрепят на тясната пътека.
При падането запазваш главата си, но продължаваш да се плъзгаш по склона. Най-сетне успяваш да се закрепиш с крака на един храст. Оглеждаш се. Луната се е скрила зад облак. В тъмното не виждаш къде са останалите.
Мини на 199.
203
Нещо прошумолява в храстите. Хващаш дръжката на ножа и отскачаш назад. Храстите се раздвижват и на пътеката излиза един опитен воин. На пояса му висят два заека и един глухар.
— Здравей, Архан.
— Здравей, Шумак. Как мина деня?
Шумак показва дивеча, макар че и без това се вижда.
— Това е ловът ми следобед. Можеше да бъде и по-добър. А ти какво носиш?
— Виж сам — казваш му и се обръщаш с лявата страна към него. Той отваря капака на плетения кош, който виси на рамото ти, и възкликва:
— Ай, ай! Ти си добър воин, Архан. Много добър воин!
Отиваш на 90.
204
Вадиш от чантата си билката, която спасява един човешки живот. Поглеждаш към Веста.
— Ще помогне ли? — питаш я тихо.
— Прави каквото си решил, княже!
Очите на княгинята са затворени, лицето й остава все така бледо и далечно, лице на непознат човек. Слагаш билката под главата й. Останалото е божа работа.
Прехвърли се на 79.
205
Оглеждаш се, търсиш из храсти и камъни, гледаш под близките дървета, огрети от лунната светлина. Напразно! Не виждаш това, за което дойде тук или поне някакъв знак, който да ти подскаже къде да търсиш оръжие срещу каменния великан.
— Не търси нощем това, което денем сам не мога да намеря, княже — гръмва един могъщ глас над теб. В тоя глас усещаш някаква особена сила.
— Ти пък кой си? — изтръгва се от гърдите ти.
— Аз съм Духът на планината.
— Знам ви аз призраците и духовете. Вземи единия, удари другия.
— Аз не съм призрак. — В тона на гласа се чувства обида. — Аз съм дух, опора за живите и покой за мъртвите. — Не се чуди, връщай се обратно. Твоята страна има нужда от теб.
Тоя съвет ти се вижда много разумен.
Мини на 62.
206
— Няма жива душа наоколо — докладва Торк.
Слизаш от коня и оглеждаш лодката. Тя е голяма и лека, сигурно събира седем-осем души. Можете да се качите на нея и да тръгнете надолу по течението към гората, пълна с дивеч и удобни места за лагер. Тревожите те само мисълта за конете. Тези породисти животни не трябва да остават без грижи!