Ако намерим подходящо място за живот, ще се върнем да ги вземем, казваш си. Решението ти е окончателно. Изтиквате лодката до реката. След малко четиримата се качвате в нея и тръгвате надолу по течението.
Съдбата вече ви изпраща две опасности — едната е природна стихия, другата — опасно животно. Кое предпочиташ?
Природната стихия — мини на 187.
Животното — отиваш на 142.
207
Двамата с Торк слизате от стената по каменните стълби. Долу войник от стражата държи поводите на конете ви. Мракът се сгъстява. В тъмнината лицето на Торк отново ти изглежда така спокойно, както си свикнал да го виждаш от години.
Радваш се, че всичко свърши без неприятности. Защо да правиш от мухата слон?
Мини на 4.
208
Докато заобикаляте езерото, погледът ти не се откъсва от гигантската фигура, която се издига над водата. Струва ти се, че великанът иска да ти каже нещо, ала не може да помръдне каменните си устни. Той продължава да напряга сили, а ти го следиш непрекъснато с поглед. Торк забелязва това, но предпочита да си мълчи, дори когато от езерото се чува глас:
— В планината Майст има скрито оръжие срешу колоса.
Великанът трепва. Той прави едва забележимо движение с веждите си, но ти долавяш и най-малката промяна в огромната каменна фигура. Торк приближава коня си до теб.
— Видя ли нещо, Торк?
— Великанът повдигна вежди.
— Значи не се лъжа.
— Не, княже.
Още не са заглъхнали думите на стария воин, когато великанът вдига съвсем безшумно лявата си каменна ръка, свива я в юмрук и ви се заканва, свъсил вежди. Това трае един миг. После ръката се връща на мястото си.
Ще слезете ли от конете на брега?
Да — мини на 136.
Не — попадаш на 183.
209
Вадиш от пояса си кинжала и се опитваш да го забиеш в големия пръст на великана. Ръката му трепва, от устата му излиза чудовищен смях.
— Ха, ха, ха!
Хващаш се за палеца на великана, за да не паднеш. Какво стана, наистина ли го заболя? Обръщаш глава. Поглеждаш към лицето на Трошача и виждаш, че за него това е само игра. Мисли, че някой го гъделичка. Ако наистина има мозък и може да мисли.
Отгърни на таблицата.
От 1 до 6 — отиваш на 191.
От 7 до 12 — попадаш на 107.
210
От каменния великан повява хлад. Имаш чувство, че нечии студени пръсти сграбчват сърцето ти и го стискат дълго и яростно. До днес животът не те е изправял пред такова непобедимо същество.
Природната ти решителност се връща.
— Глупости! — казваш си. — Всеки е смъртен, всеки е победим.
Тази мисъл отприщва цялата ти скрита енергия.
Премини на 112.
211
Сигурна в своите сили, мечката се хвърля срещу теб, докато още не си приготвил оръжието си. Отскачаш встрани и с мълниеносно движение изваждаш меча си. Острието му блясва на лунната светлина. Мечът потъва до дръжката в тялото на мечката. Тя отваря уста и надава предсмъртен рев преди да рухне в краката ти.
Торк се втурва да ти помогне, но вече нямаш нужда от помощ. Старият воин остава пред входа. Влизаш бързо в пещерата. Престоят ти там е кратък.
— Богатства! — казваш ти след като напускаш пещерата. — Хубави богатства!
— Какво има, княже?
— Пещерата е празна.
— Може за мечката това да е богатство.
Да, може и да е така.
— Тук има още една пещера, княже.
Ако искаш да постъпиш предпазливо, мини на 224.
Ако бързаш да се върнеш в крепостта, отиваш на 139.
212
Излизаш от крепостта с Торк и двама войници от нощната стража. Наоколо е тъмно, но ти знаеш, че скоро ще изгрее луната. Топлият въздух носи аромат на цъфнали дървета.
Този аромат винаги е бил свързан с надежди за изобилие и плод, с очакване на нов и по-добър живот, но този път причината за твоя нощен поход е съвсем различна. Каменният колос не ти дава покой.
Поглеждаш към Торк, който язди до теб. В тъмнината не успяваш да различиш чертите на лицето му, но и това, което виждаш, те кара да продължиш пътя си напред. Старият воин е човек, който не хвърчи из облаците, той стъпва с двата крака по земята. В живота си е имал всички земни радости и всички земни скърби. И ако го тревожи тоя каменен великан, трябва да направиш нещо. Трябва!
Посочи число от таблицата. От 1 до 6 — отиваш на 180.