От 7 до 12 — попадаш на 59.
213
Неочаквано силен вятър духва от изток. Опитваш се да се задържиш на мястото си, но вятърът е по-силен, той те откъсва от земята и те понася над езерото към каменния великан. Косата ти се развява, лъхва те студ, струва ти се, че по лицето на великана плъзва едва забележим израз на тъпо задоволство. До теб се носи по въздуха старият воин Торк, а зад вас, изгубили ума и дума, летят над езерото двамата войници. Шлемовете им падат от главите, а ненужните мечове се люлеят от вятъра.
Ушите ти долавят някакъв неясен звук, но не можеш да кажеш откъде идва той. Вятърът те хвърля в дясното рамо на великана. След удара, обезумял от болка, успяваш да се закрепиш върху него. Върху другото рамо пада бял като платно Торк.
Чуват се още два удара. Единият от войниците се блъсва в скулата на великана и пада мъртъв в тъмната вода. Другият се удря в носа на великана, опитва се да се закрепи на издатината над ноздрата му, но се плъзва надолу и пада с ужасен вик в езерото.
Посочи число от таблицата. От 1 до 6 — мини на 182.
От 7 до 12 — попадаш на 105.
214
Вълкът отстъпва. Мислиш си, че се страхува от теб и това ти дава сили още в самото начало на борбата, но скоро разбираш, че звярът не отстъпва нито от страх, нито от глупост. Вълкът се мъчи да те примами там, където пада сянката от близкия планински връх. Като разбира, че хитростта му е разкрита, вълкът прилага нова тактика. Той се отдръпва към входа на пещерата. Вътре също е тъмно.
След тези неуспешни опити вълкът се хвърля в краката ти. Мигновено отскачаш встрани и замахваш с меча. Острието му оставя дълбока рана между ребрата на звяра. Обезумял от болка, вълкът скача яростно срещу теб. С един удар на меча отсичаш главата му.
Тази победа не ти дава нищо — пещерата е празна.
Посочи число от таблицата. От 1 до 6 — мини на 221.
От 7 до 12 — попадаш на 197.
215
Седите на пейките около стената на къщата, изплетена от тънки клони. След малко Ида донася плодове и печено месо. Домакинът ви дава знак да се нахраните с него.
Докато трае обеда, разказваш за опустошаването на твоя град Илир. Берил вече е огледал цялата група и знае с кого си има работа.
— Разбирам положението ти, княже — подхваща дипломатично той. Струва ти се странно, че един ловец, израсъл и прекарал целия си живот в гората, може да бъде толкова деликатен.
А защо пък не?
— Ще ви дам подслон за няколко дни — продължава Берил. — После ще решите накъде да поемете.
Благодариш му от все сърце. Просто невероятно е, че един препатил човек като Берил може да се довери на група непознати.
А защо пък не?
Мини на 137.
216
Голямата опасност остава зад гърба ти. Оглеждаш се. Всички са тук, здрави и читави. Торк изглежда малко по-блед от обикновено. Изплашеният жребец се опита да го хвърли на земята, но старият воин се задържа на седлото, стиснал поводите с единствената си лява ръка.
Макар че камъните престанаха да падат, конете ви са неспокойни. Те пръхтят, цвилят, тъпчат тревожно на място. Пустинята никак не им харесва. А колко още път ви чака през този адски пек, никой не може да каже.
Вашата малка група стига до високи гладки скали, между които се вижда тесен проход.
— Слава богу, прескочихме трапа! — казва Зияд.
Земята се разтърсва, чуват се силни удари.
— Не казвай хоп, преди да си прескочил, млади момко — подхвърля Торк.
Ударите продължават. Внимателно минавате тесния проход. На стотина крачки от вас босоног великан с напукани пети, облечен само с дрипави шалвари, чупи камъни с огромен чук. Косата и гъстата му черна брада са покрити с прах.
Какво ще направиш?
Ще поприказваш с него — мини на 160.
Ще се опиташ да минеш незабелязано — попадаш на 259.
Ще се биеш с него, ако имаш вълшебен шлем — отиваш на 255.
217
Клонките на близкия храст трепват. Едната ти ръка хваща лъка, а другата изважда стрела от колчана. След миг тетивата е опъната, готов си да пронижеш всеки неприятел.
— Не стреляй! — чува се глас от храста. — Аз съм приятел.
Клоните на храста отново трепват. На пътеката излиза млад човек с мургаво лице, облечен в дрехи от еленова кожа.
— Аз съм Вертен! — казва човекът. — От племето на горските ловци.
— Къде е селището ви? — питаш го.
Ловецът мълчаливо ви оглежда и не бърза с отговора.
— На половин час път от тук — отговаря той.