Отиваш на 192.
218
Няколко паднали дървета преграждат пътя ви.
— Внимавай, княже! — предупреждава те Торк.
Но и ти си видял опасността. Пришпорваш коня и с няколко скока преодоляваш препятствията. Същото правят Торк и един от войниците. Вторият войник не успява да прескочи дънера на последното паднал дърво. Конят му се спъва, хвърля го от седлото напред и пада върху него.
Смъртта настъпва мигновено.
Отиваш на 33.
219
Разтрепереният великан се навежда, грабва първата му попаднала канара и я вдига над главата си. Той отмята назад двете си ръце, засилва се и хвърля канарата. Тя излита със свистене високо в синьото небе и литва към мястото, откъдето идвате.
— Няма ли да ни дадеш нещо за спомен? — питаш великана.
Той вече е грабнал втората скала. Лицето му се изкривява.
— Всеки те гледа в ръцете, никой не те пита как ти е кръста! — въздиша съкрушено великанът.
— Това беше шега — успокояваш го ти.
— Можеш да вземеш една скала. — смегчава тон великанът. — Само да не разбере господарят, че свършено е с мен!
А сега посочи една число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 260.
От 7 до 12 — попадаш на 144.
220
Наближавате пропастта.
— Толкова жертви дадохме да стигнем до тук — произнасяш ти се мъка.
— По-добре да сгрешиш, отколкото да се примириш, княже — успокоява те Торк.
— С какво да се примириш?
— Със съдбата.
Сваляш въжето от коня.
— Нека да се спусна аз — предлага Торк.
— Не, аз ще сляза долу.
След малко стъпваш на дъното на пропастта. Тук лунната светлина е някак бледа и слаба. Наоколо е тихо, само едно поточе ромоли край краката ти. Тръгваш срещу течението му.
Ще се ослушаш ли? Не — мини на 21.
Да — попадаш на 154.
221
Вървиш по тясната пътека, осветена от бледата светлина на луната, и водиш коня си за поводите. Породистият жребец е добре обучен, той пристъпва внимателно по каменистата земя, като заобикаля най-опасните места. И има защо, склонът отдясно е много стръмен, едно падане ще му струва ако не животът, то някои от краката, а това е едно и също.
Зад теб е Торк. Обръщаш се назад и го виждаш как върви по тясната пътека, невъзмутим както винаги. Хубаво е да имаш до себе си човек като него!
Най-опасната част от пътеката остава зад гърба ви. Това те радва, но в главата ти се прокрадва един въпрос, на които никой не може да отговори: Колко пътеки трябва да извървиш, колко смъртни опасности трябва да преодолееш, за да намериш оръжието, с което да сразиш великана?
Другата пещера е вече близо.
Мини на 173.
222
Един нисък и равен шум долита до теб. Той бавно изпълва цялото ти същество. Сърцето ти тупти все по-силно, главата ти се препълва с тоя тежък шум, който заплашва да я пръсне.
Откъде идва шумът? Отначало не можеш да кажеш със сигурност. И скалите, и тревата, и водата, и тъмното нощно небе сякаш излъчват тези натрапчиви, болезнени трептения, които заплашват да те разрушат.
Остра болка пронизва мозъката ти. След нея идва втора, трета. Времето между тях все повече намалява. Но преди още да изгубиш способността да мислиш, разбираш, че шумът идва от каменния великан, застинал неподвижно посред езерото.
Главата ти се превръща в източник на една безкрайна непоносима болка.
Попадаш на 40.
223
Битката със звяра се води с променлив успех. Отначало успяваш да го раниш, но раната е дребна и само го раздразва. Ранен и вбесен, звярът забравя всякаква предпазливост и става още по-опасен. Очите му блясват заплашително. Разбираш какво значи това и се приготвяш за отбрана. А звярът започва някакъв неописуем танц на смъртта. Скача на ляво, на дясно, надава хрипливи звуци, но винаги остава далеч от обсега на меча ти. Движенията му са бавни и меки, в силното му тяло се усеща цялата жизнена енергия, с която го е надарила природата. Ако продължава така, можеш да го простреляш.
Сваляш лъка от рамото си. Преместваш меча в лявата си ръка, с която държиш лъка. Десницата ти посяга към колчана със стрелите. Това ти е грешката. Звярът прави един дълъг скок и белите му зъби се впиват в шията ти. Това е краят на твоя живот.
Започни от 1.
224
Под бледата светлина на луната тясната пътека изглежда още по-опасна. Единственият начин да минеш по нея е да хванеш коня си за поводите и да го поведеш напред. Това и правиш.
Твоят породист жребец е добре обучен, той стъпва внимателно по каменистата земя, която тук-там се рони под копитата му, и заобикаля най-опасните места. Хубаво е да имаш такъв кон. Склонът от дясната ти страна е станал много стръмен и едно падане може да свърши със смърт и за животното, и за ездача.