Зад теб внимателно пристъпва Торк. Дългите години, прекарани с него, са те научили да усещаш присъствието му и без да се обръщаш назад. Воин като него добре се ориентира във всяко положение!
Скоро най-опасната част от пътеката остава зад гърба ви. Не бързаш да се радваш. В главата ти отдавна се върти един въпрос, на който още няма отговор: ще успееш ли да извървиш всички пътеки, за да стигнеш до оръжието, с което да сразиш каменния великан?
Тъмният вход на пещерата вече е съвсем близо.
Отиваш на 244.
225
Пред теб е леговището на ехото — пещера, издълбана в отвесната скала на пропастта. Тясна пътечка води към входа на пещерата.
Вътре свети същата студена светлина, каквато идваше от стъпките на звяра. Тръгваш бавно към дъното, а в ушите ти посраменото ехо проговаря с шепот:
— Лъжата, застоят, смъртта.
Пещерата е празна.
— Къде си? — питаш ехото.
— Тук. До теб.
— Има ли оръжие срещу каменния великан?
— Има, княже, има.
— Къде е?
— Сам ще го видиш.
— Благодаря ти.
Връщаш се обратно. Когато лъжата ти каже, че има оръжие, значи няма. Когато ти каже, че ще го видиш, бъди сигурен, че ще ще го видиш на куково лято.
Прехвърли се на 62.
226
Насреща ви излиза едно малко дрипаво джудже. Облечено е с дълга дреха, която пада до петите му. На главата си носи островърха шапка, обшита с бляскави скъпоценни камъни. Неговата бяла брада стига до коленете му. Джуджето носи очила със златни рамки.
Как може да бъде толкова дрипаво и да носи на главата си скъпоценни камъни, които нямаш в своята корона, питаш се.
Джуджето запява тихичко и започва да танцува на пътеката пред вас. Поглеждаш към Торк, който го наблюдава спокойно, сетне потриваш очи. Малкото човече продължава да танцува, осветено от пълната луна.
— Да вървим, Торк! — казваш на стария воин. — Стига сме го зяпали това човече.
Джуджето прекъсва танца си.
— Там има нещо страшно — казва то с детски глас. — Не искаш ли да се върнеш?
— Колкото и да е страшно, ще продължим — отвръщаш му ти и се обръщаш към Торк. Той кимва с глава.
— Ваша работа — въздиша съкрушено човечето. — После да не кажете, че не съм ви предупредил?
— Нищо няма да кажем — срязва го Торк.
— Има ги всякакви — произнася със звънкото си гласче джуджето и изчезва така внезапно, както се е появило.
Мини на 145.
227
Поглеждаш към Веста. Тя стои неподвижно, ръцете й са прибрани до гърдите, погледът й е вперен в земята, видът й е съсредоточен и напрегнат.
Хлад пробягва по гърба ти. Не вижда ли тя това, което видя само преди дни? Не вижда ли смърт, упадък, разруха?
— Злото витае във въздуха — казва най-подир Веста.
Ако искаш да чуеш нещо от Торк, мини на 242.
Ако решиш да погледнеш назад, отиваш на 148.
228
Прехвърляте билото и тръгвате надолу по склона от другата страна на хълма. В подножието му един гигант, досущ като първия, само че облечен в риза от дебели въжета и със сандали на краката, сипва с лопата пясък във висока желязна кула. Досещаш се, че това е машина. Но за какво служи тя?
Скоро разбираш какво прави машината. Великанът завърта дръжката й, вътре в нея се чува тракане, бумтене и след малко от другата страна пода огромна назъбена скала. Около нея има още десетина такива.
— Отвратително качество! — тюхка се великанът. — А какви скали правех преди! Цялата пустиня Тоби ме познаваше.
Мини на 53.
229
Изведнъж ти хрумва, че можеш да опиташ какво чувства великана. До сега не знаеш дали този колос е жив или така ще си стои хиляда години под синьото южно небе. Идеята ти се струва наивна, детинска, но как иначе можеш да научиш нещо за великана?
Първо трябва да се закрепиш стабилно. Лягаш върху великана така, както е направил Торк, и преместваш тежестта върху тялото си. Сетне изваждаш меча от ножницата си и изчакваш малко. Искаш всичко да е пресметнато до последна дреболия. Ударът с меча попада в дясната буза на великана. Под острието излизат сноп искри, но статуята остава няма и неподвижна.
А ти какво очакваше? Да затанцува като придворна дама на прием в двореца?
Отиваш на 89.
230
— Трябва да се изкачим на върха — казваш на Торк.