— Опасно е — мърмори стария воин. Иска да каже, че пак се излагаш на опасност.
— Трябва да видя какво има там.
Торк се съгласява. Оставате конете и тръгвате по стръмнината нагоре. Тясна пътека се вие по склона и двамата бързо крачите по нея. Скоро тя стига до висока скала и се раздвоява.
Надясно — мини на 226.
Наляво — отиваш на 145.
231
— По дяволите тази проклета стълба! По дяволите тази непотребна кула! — казваш ти и излизаш навън.
Оглеждаш се. Това е твоята земя, някога ти я познаваше като петте си пръстта и можеше да предвидиш събитията, ала сега не бързаш да вземеш решение.
Мини на 41.
232
Изведнъж пред погледът ти се издига замък. Истински непристъпен замък с яки стени, с високи кули и знамена, които се веят от полъха на пролетния вятър.
— Това е замъкът на херцог Гремано — казваш ти и сочиш напред. Торк поглежда нататък, бърчи чело, присвива очи, но не бърза да каже какво вижда. Службата в двореца го е научила на такт, който не се среща често сред военните.
Най-после той се решава да отвори уста.
— Нищо не виждам! — произнася старият воин колкото е възможно по-меко.
Поглеждаш към него, после към замъка. Замъкът е изчезнал.
— Какво съвпадение на възгледите! — казваш ти. — И аз нищо не виждам.
Прехвърли се на 178.
233
Старият воин познава отлично тези места. Очите му не изпускат и най-малката подробност, тук всяка дреболия има своето важно и съдбоносно значение. Торк дълго оглежда къщите, хълмовете, небето, най-подир очите му спират и те поглеждат спокойно:
— Можем да останем тук, княже! — кънти мощният му глас.
Поглеждаш към Веста. Тя вдига глава и дълго души въздуха. Какво ли й казва той?
— Тук витае духът на Трошача.
Сигурно е така. Едва сега оглеждаш както трябва всичко около теб.
Отиваш на 2.
234
Старият воин се оглежда и казва:
— Тук нещо не е наред.
— Какво, Торк?
— Земята не ни харесва.
— Какво не ни харесва пустата му земя?
— Внимавай, княже!
Мини на 121.
235
— В кожената чанта — отговаряш й ти.
— Не чувам — идват до теб думите на Веста. — Говори по-ясно.
Защо не чува? Нали й каза, че лекарството е в кожената чанта? Напрягаш сили. Трябва да кажеш ясно само две думи, но това е толкова трудно!
— Ко-же-на-та чан-та — произнасяш ти, като се стараеш да изговориш високо всяка сричка.
Температурата ти продължава да се покачва, тялото ти е мокро от пот, но те пронизва мъртвешки студ.
— Завийте ме! — зъбите те тракат, едва ли някой е разбрал нещо.
Веста отгатва какво си казал и ти донася лекарството срещу треска. Тя едва успява да го сложи в устата ти през тракащите зъби. Главата ти изгаря, а тялото, ръцете и краката треперят от студ, но скоро температурата ти спада, тялото ти се затопля приятно и ти заспиваш дълбок изцелителен сън.
Мини на 94.
236
Главата ти пламва от предсказанията на гадателката. Лицето ти се зачервява, очите ти мятат мълнии. Тази жена се подигра с теб и цялото ти княжество! Тя е изчадие адово, нека да изпита гнева ти! Насъскваш тихо кучето, което лежи в краката ти.
Дългите му крака трепват, ноктите му се забиват в дебелия килим, цялото му тяло се напряга като в разгара на успешен лов. След миг кучето ще се нахвърли срещу тази жена, която нарича себе си гадателка, и ще прегризе гърлото й.
Поглеждаш към нея. Очите ви се срещат, но в тях не съзираш страх.
Всички замръзват. Певци, музиканти, слуги и дори кучето — всички застават неподвижни, сякаш някаква прокоба ви е вкаменила. Погледът ти е спрял върху очите на Веста. Само умът ти работи. Това продължава цяла вечност.
— Върни всичко както преди — казва ти без думи гадателката. Ако не го направиш, ще останеш замразен в спрялото време. Върни се на 101.
Другата възможност е да покажеш щедрост. Попадаш на 80.
237
Пътят по ключиците на каменния великан е хлъзгав и опасен, но разстоянието не е много голямо. Надяваш се, че скоро ще стигнеш до началника на армията. Още не знаеш дали това е най-правилното решение, само времето може да покаже дали това е така.
Тези две малки крачки ти струват много нерви, но след добро захващане за камъка и няколко сполучливи движения по посока към Торк пътят е вече извървян. Поглеждаш към стария воин. Той стои като залепен за каменната устна на великана. Засега не можеш да кажеш жив ли е и какво му е.