Мини на 162.
238
За какво служи тази проклета кула? Кой и кога е успял да я издигне на твоята земя, без да поиска разрешението ти? Миналата седмица тук нямаше нищо. Дали е предназначена за обзор на неприятелски стан? Не, невъзможно, от тук нишо не се вижда. Може пък да служи за обстрелване на вражески лагер? Но как ще обстрелващ това, което не виждаш?
Колкото и да си блъскаш главата, тайната си остава тайна. Прехвърли се на 100.
239
Двамата с Торк яздите мълчаливо един до друг. Нощта е топла, луната осветява пътя, всичко е просто и ясно, твоето място на трона изглежда непоклатимо.
В далечината виждаш няколко високи дървета. Местността ти е позната като дланта на собствената ти ръка. Там пътят завива и продължава на изток към неизследваната пропаст.
Ако има нещо, което не познаваш, това е пропастта. Там често изчезват коне, хора, каруци. Местните жители не обичат това място и гледат да стоят по-далеч от него.
На завоя те очаква нова изненада, това място, което познаваш като петте си пръста, не е същото. Пред вас се издигат високи, отвесни скали. Каменната стена спира нощния ви поход. Пътят не води на никъде.
Тези нощни изненади започват да ти омръзват.
Мини на 147.
240
— Какво е това?
Всички замръзват на местата си. Чува се някакъв шум, нещо много познато, което не можеш да назовеш веднага. Сякаш някой стар кон пръхти в обора.
Нещо те заплашва пряко — мини на 119.
Нещо те тревожи силно — попадаш на 253.
241
— Бог да ни пази! — казва Торк. Опитва се да произнесе думите тихо, ала гласът му гръмва така, сякаш е дал заповед на армията да превземе вражеска крепост. Ехото разнася думите му над върхове, долини и чукари.
Поглеждаш го учудено.
— От какво да ни пази, Торк?
Старият воин се взира в теб, после свежда очи. Странно, той е свикнал да гледа човека, с когото говори. Не му е в нрава да извръща поглед или да свежда очи.
— Така му е думата, княже.
Приказките на Торк, колкото и да са общи, малко засягат твоята благородническа гордост. Княжеството ти е известно в близки и далечни страни с плодородните си земи, с изкусните си майстори и смелите воини.
— Аз съм силен, здрав и богат — казваш му ти. — Мога да вляза на дявола в устата. Нищо не ме плаши.
— Добре че си ти, княже. Като те слушам, силите ми се удвояват — произнася Торк.
Чувстваш, че думите му не са ласкателство, а самата истина.
Отиваш на 72.
242
Старият воин вдига глава към небето, върти се насам-натам и дълго го оглежда до хоризонта.
— Чувам някакво бръмчене! — казва той.
Мини на 148.
243
Стъпваш предпазливо на първото стъпало.
— Внимавай за опасност отзад — казваш на спътника си и тръгваш нагоре по стълбата. Няколко стъпала по-ниско след теб върви Зияд.
Изкачването се проточва, винтовата стълба изглежда безкрайна, на моменти те обхваща съмнението струваше ли си да се качваш, без да знаеш какво ще намериш в тая кула.
Ето го най-сетне върхът! Излизаш на малка площадка, оградена от каменен парапет. Лъхва те лек прохладен вятър. Поглеждаш на изток, на запад, на север и на юг. Въздухът е чист, по небето няма нито едно облаче, а нищо не се вижда! Не виждаш даже хълма, на който е построена кулата. Зияд също като теб се учудва на това странно нещо.
Ще се опиташ ли да откриеш тайната?
Да — мини на 238.
Не — отиваш на 100.
244
На пътя ви се изпречва глиган — силен, разлютен, с огромни зъби. Глиганът реве и пръска слюнка.
— Ти, Торк, не ми се бъркай — казва той на спътника ти. — Ние с твоя господар трябва да решим един спор.
— Хубава работа! — разсмиваш се ти. — Да не съм луд, че да споря с глиган?
— Да, ама аз съм луд — запенва се глиганът и се втурва към теб.
Посочи число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 18.
От 7 до 12 — попадаш на 223.
245
Думите на Веста идват до слуха ти като отдалеч.
— Забравих да взема… лекарството… — казваш едва чуто ти.
— Не може да бъде — гласът на Веста трепва. — Не взе ли онова мъничкото, което лекува от треска?
— Не.
Главата ти се облива в пот, тялото ти трепери, сковано от студ. Веста грабва чантата ти, изсипва я на земята и дълго рови сред вълшебните предмети. Тук има много интересни неща, няма го само лекарството, което ще спаси живота ти.
Съзнанието ти угасва. Потъваш бавно във вечен мрак.