Конярят се изправя и изтупва дрехите си от праха. Отървал се е с леко натъртване. Мини на 117.
252
Обръщате се назад. Виждате само камъни — големи и малки, остри и заоблени.
— Мирише ми на буря — казва Зияд.
— Буря? В това безоблачно небе? — учудва се Торк. — Лъжеш се, момчето ми.
— Да си вървим по пътя — предлага Зияд.
— Ами това, дето свири? — възразява Торк.
— Нека си свири!
Нещо не е наред, мислиш си. Може би този пек?
Мини на 35.
253
Разнасят се тайнствени звуци. Те са високи и шумни, напомнят за звучно, доволно мляскане. Ама че работа!
Отиваш на 119.
254
Какво ли е това чудовище, което има власт над такъв великан, мислиш си. Дали е с двуметрови закривени зъби, с всеяден стомах или с рога на бик? Дали не е с очи колкото езерото и с огнедишаща уста, изпепеляваща всичко, до което се докосне дъхът й?
— Ти нали не си роб? — питаш великана.
— Не съм роб — пелтечи великанът. — Само съм омагьосан.
— Защо тогава трепериш?
— За всеки случай.
Мини на 91.
255
— Тоя великан ще ни избие до крак — казваш ти.
— Струва ми се, че е кротък и добър, само да не го дразним — опитва се да надвика грохота Веста.
Решението ти вече е готово, трябва само да го съобщиш на всички.
— Ще го нападна и ще го победя!
— Толкова ли е нужно сега да започваме нова битка с нов великан? Не можем ли с мир да постигнем същото?
Думите на Торк те изненадват. Сега той изглежда кротък като агне. Къде отиде смелостта и силата му, къде се изгуби воинския му дух? Не, след загубата на ръката това вече не е старият Торк!
— Оставате тук, докато ви повикам — казваш на тримата и пришпорваш коня си към великана.
— Аз съм с теб, княже! — чуваш могъщия глас на Торк.
— А ти? — обръща се Веста към Зияд. — Няма ли да се биеш с великана?
— Аз не съм воин, аз съм прост коняр. Защо ли нося меч? — отвръща Зияд.
Ти вече наближаваш великана. Трябва само да му срежеш сухожилието и да го гътнеш на земята. Така ще бъде по-лесно да го победиш.
Великанът отстъпва назад. Вдига се облак прах и през него не може да се види къде е стъпалото на другия му крак.
— Пази се, княже! — крещи Торк. — Идвам ти на помощ!
Слагаш си вълшебния шлем. Огромното ляво ходило на великана надвисва над теб и смазва коня ти. Защо не действа шлемът? Може би той е само за ездача, а не и за коня?
Скачаш от седлото и бягаш. С лявата ръка Торк се опитва да нарани крака на великана, но дясното му ходило го премазва. И преди да направиш нещо, лявото ходило на великана те притиска към каменистата земя.
Смъртта ти е мигновена. Започни от 1.
256
Великанът млъква. С едната ръка се хваща за корема. Очите му шарят неспокойно.
— Гладен съм! — почти проплаква той.
Посягаш към чантата си.
— Не си прави труда, човече.
— Какво ядеш? Месо, риба…
— Аз съм безнадежден случай.
— …корени, плодове, дървета?
— Време ям, човече, време. Аз нямам време, ти нямаш време, той няма време — великанът посочва стария воин. — Никой няма време да ме нахрани до насита, така, както ми се иска.
— Имам специален подарък за теб — казваш ти и изваждаш от чантата кутията със суха храна за великани. Гигантът я грабва, но като вижда надписа, я захвърля в машината и посипва с пясък косите си. Вдига се облак прах.
— Омръзна ми сухата храна. Кога ще ме нахранят човешки?
— Разбирам — казваш тихо.
— Нищо не разбираш — изрича великанът и ритва сърдито машината за правене на скали.
— Мисля, че мога да те освободя от твоя господар — подхвърляш небрежно, вдигнал глава нагоре.
— Ти чуваш ли се какво говориш? — избухва огромният ти събеседник.
Мини на 219.
257
Вратата скръцва и то така, че всичките зъби те заболяват, после се отваря широко. В тъмната постройка нищо не помръдва. Само вятърът продължава да сипе пясък.
— Това е клопка — казва Торк. — не влизайте вътре!
— Аз пък мисля, че е призрак — със затаен страх в гласа казва Зияд.
— Не виждате ли едно дребно животинче? — пита Веста.
От замъка на Главния великан изпълзява дребно сиво мишле. То се изправя на задните си лапи и застива така, подпряно на опашката си.
— Аз съм главния съветник на Негово исполинско височество Главния великан — произнася тържествено малкото сиво мишле.
— Много ни е приятно — покланяш се ти. Другите също се покланят.
— Негово исполинско височество не обича да го безпокоят. Изобщо негово исполинско… височество не обича безделниците.