На запад — мини на 26.
На изток, в пустинята — отиваш на 172.
На север — попадаш на 66.
268
Конят ти спира на място. Искаш да го пришпориш напред, но и сам не можеш да помръднеш малкия си пръст. Нещо ти пречи да продължиш пътя си, сякаш някаква огромна и незнайна сила се е намесила в предначертанията на съдбата.
Двамата с коня стоите като замръзнали край брега на езерото Ноя. Нито един косъм от косата ти или от гривата на коня не трепва под слабия полъх на вятъра. В този момент ти не се различаваш от каменния великан. Никой не може да каже жив ли си или си мъртъв. Имаш чувството, че си се вмъкнал в кожата на колоса.
Скоро това състояние минава и ти отново можеш да се движиш.
Мини на 181.
269
Градът е в развалини. Гледката е много тъжна за един владетел, но ти не се оставяш на тъгата. Време е да сееш, да сееш труд и добро.
Скоро много от жителите се връщат в града. Като гледаш как хората се трудят, вече си сигурен, че един ден този град ще бъде пак така богат и могъщ, както беше преди години.