Ако искаш да се върнеш в двореца, мини на 207.
Ако изпратиш Торк при великана, попадаш на 140.
Ако разчиташ на собственото си участие, попадаш на 212.
24
— Цената ти е малко височка, но ще се разберем.
— Ти си разбран човек, а аз — разбрана змия. Как няма да се разберем? — киска се голямата змия.
С лявата ръка бъркаш в кесията си. Алчната змия наднича в нея. Дясната ти ръка изтегля меча и с мълниеносно движение отсича главата на голямата змия. Главата увисва във въздуха.
Очите на влечугото блясват със зеленикава светлина.
— А пък аз си мислех, че съм най-голямата змия! — казва тъжно главата. — Най-голямата змия си ти, княже!
— Със змията — змия, с човека — човек — отвръщаш ти.
Главата въздиша и цопва във водата. Тялото на обезглавената змия бавно се отдръпва от пътя ви. От него се ръсят във водата златни монети. Цели купища жълтици се изсипват пред очите ти. Правиш крачка напред, но Веста те спира:
— Недей, княже! Тези нещо нямат никаква стойност!
Веста е права — тук златото няма никаква стойност.
Прехвърли се на 151.
25
Когато излизате на широкия път, яхвате конете и продължавате напред към пропастта. Подухва слаб вятър, който лека-полека става все по-студен. Нещо ви тегли непреодолимо към огромната неизследвана пропаст, сякаш тя иска да ви засмуче и унищожи.
Поглеждаш към спътниците си. Торк е видимо спокоен, другите се мъчат да изглеждат като него.
— Защо мълчите? — питаш войниците. — Страх ли ви е?
— Не — казва единият от тях.
— Я запейте!
„Градът ни е богат
и китна равнината!“ — запява единият.
„За княза, за страната,
напред за всички нас!“ — подхващат останалите.
Пред теб има две опасности.
Ако избереш по-малката, отиваш на 174.
За по-голямата мини на 150.
26
Пътят към западните плодородни земи ти е добре познат — отначало се виждат няколко ниски заоблени хълма, после идват здравите зидани къщи на земеделците. А след това…
— Ето ги! — казва старият воин.
На последния хълм се издигат няколко къщи. По хълмовете са насадени лозя. Насочваш коня си към тях. До теб язди Торк, хванал поводите на коня с единствената си лява ръка. Въпреки загубата на кръв той се държи изправен на седлото. Старият воин е виждал хиляди пъти смъртта в лицето и сега спокойно понася загубата на дясната си ръка.
След вас идва с разпусната черна коса Веста. Тя язди мълчаливо, но тъмните й очи казват много неща. Последен остава Зияд, управителя на конюшнята, от която останаха само четири коня.
Изкачвате хълма и чукате на всички врати. Къщите са празни, хората са ги напуснали от страх пред каменния великан. Нещастието е стигнало и до тук.
Ще изслушаш ли мнението на спътниците си?
Да — мини на 233.
Не — прехвърли се на 2.
27
Духва лек вятър. Шапката на странното същество отлита на десет крачки. Главният великан се люшва и въпреки усилията му да се задържи изправен пада на пясъка. От зелените му панталони се подават две дълги тънки пръта. Това са кокили.
Сега вече всички виждат, че това същество е едно съвсем дребно човече, почти дете. То гледа объркано към вас.
Ще се засмееш ли?
Да — мини на 261.
Не — попадаш на 196.
28
Времето минава, но мисълта за думите на Веста не ти дава покой. Ще оставиш ли сина си да се изправи срещу непобедимия каменен великан? Не е ли по-добре сам да измислиш как да победиш Трошача?
Оглеждаш внимателно дърветата в гората, събираш жили от горски животни, сушиш ги и ги трупаш в хралупата на вековно дърво. В главата ти бавно и мъчително се ражда план за борба с великана, който опустоши твоето малко княжество. Един ден ще бъдеш готов за битката, но засега не си узрял за нея.
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 111.
От 7 до 12 — попадаш на 45.
29
Замъкът на Главния великан е една тясна и висока стая, пълна с ръждясали и скърцащи машини. Лостове и кобилици се размахват на всички страни, разни колела и макари, оплетени с дълги здрави въжета, се въртят с бясна скорост. За разсеяния човек тук е много опасно.
Като забелязва смаяните ви лица, домакинът се усмихва благосклонно.
— Гледайте!
Главният великан дръпва малка ръчка. Една платформа се спуска със страхотен трясък надолу. На нея има прашни макари и колела. Дълго въже отваря със скърцане невидим до сега прозорец. Виждате първия великан. Той е седнал да си почине.