— Ей, Дребосък, спиш ли? — крясва домакинът и небето се разтърсва. — Няма да ти дам десерт!
Великанът скача на крака и започва да меле пясък.
После се отваря друг прозорец и виждате втория великан, който се подпира на лопатата.
— Хвърляй, Ситния, хвърляй, че довечера ще те наложа с камшика — подвиква му Главният великан.
— Кой построи това чудо на чудесата? — питаш любезния домакин.
— Аз сам. С тези две ръце.
— А можеш ли да направиш нещо срещу каменния великан, който се появи в езерото Ноя?
— Чух за него — казва Главният великан и се замисля. — Това не ми е по специалността. Аз съм тесен специалист.
На тръгване домакинът ви подарява по една шепа пясък.
— Вървете в тая посока — сочи той на северозапад.
Не сте изминали и стотина крачки, когато чувате страхотен трясък. Замъкът на Главния великан рухва сред облаци пепел. До ушите ви стигат воплите на неговия собственик.
Ще ускориш ли движението напред?
Да — мини на 258.
Не — отиваш на 155.
30
Някъде зад стената каменния великан се засмива. От смеха му падат последните здрави стъкла на двореца. Парчета от тях стигат до леглото на княгинята. Добре че успя да се отдръпнеш навреме!
Болезнен стон се изтръгва от гърдите на княгинята.
Мини на 163.
31
Вратата на паянтовата постройка се отваря с ужасно скърцане. Чудиш се как ли се крепи на своите ръждясали панти. В рамката на вратата се откроява висока тънка фигура. Сянката пречи да различиш чертите на това създание. То прави няколко крачки напред. Походката му е вдървена, краката му не са много стабилни, то цялото се люлее като кораб в бурно море. Как ли се крепи на тези крака?
Сега можете да разгледате по-добре това странно същество. Краката му са дълги и тънки, зеленият панталон виси на тях като на закачалка. Тялото му е късо, главата — дребна, с рядка бяла брада и детски вид. Облечено е с къс сюртук, на главата си носи мрежеста шапка. Странното същество прави страхотни усилия да се задържи изправено.
Мини на 70.
32
В очите на княгинята забелязваш тревога. Мълчанието й започва да те дразни. От какво се бои, нима не си един могъщ владетел, който може да защити княжеството си от всяко посегателство?
Най-подир княгинята се решава да проговори, но това, което иска да каже, е предназначено само за твоето ухо.
— Ще имаме дете, княже!
Радостта ти е голяма. Това е единственото нещо, което ти липсваше. Умората от тежкия ден моментално изчезва. Изпълва те чувството за пълно щастие. Княгинята се прибира в покоите си. Краката сами те носят към тронната зала.
Какво ще направиш?
Ще се радваш на безоблачното щастие — мини на 190.
Ще мислиш за възможни опасности — попадаш на 67.
33
Мислиш с мъка, че много бързо се топят редиците ви. Има нещо омагьосано в тази лунна нощ, нещо, което сякаш те преследва. Ала щастлив човек като теб трудно се плаши.
Потънал в мисли, ти не забелязваш как от близките храсти срещу теб се хвърля една дива котка. Войникът вече я е забелязал и изскача през теб. Той не успява да извади меча си. Дивата котка прегризва гърлото му.
Конят на Торк прави огромен скок напред. Мечът му изсвирва във въздуха и счупва гръбнака на дивата котка.
— Много бяхме, малко останахме — казваш с тъжна усмивка.
— Войника само това знае — да се бие и да умира — свива рамене Торк.
— И да побеждава.
— И да побеждава. Понякога.
Прехвърли се на 220.
34
— Ще ме почакаш ли малко? — питаш Гадната мръсна уста.
— Ще почакам, защо да не почакам — отвръща устата. — Нали ще слезете от хълма?
Връщащ се с коня към високата кула. Взимаш една дебела греда и тръгваш към устата. Даваш знак на Зияд да върви след теб.
— Аз съм Гадната мръсна уста — продължава да дрънка устата. — Никой не може да ме затвори.
Устата млъква за миг.
— Никак не обичам гредите — продължава да бръщолеви устата. — И да ги дъвча, няма да разберат. Каква ми е ползата? Къде отива удоволствието? Аз, както знаете или пък не знаете, живея само от удоволствията. Без тях животът ми е празен и скучен.
Вече си съвсем близо. Усещаш силния дъх на най-гадната и мръсна уста във тоя и във всички светове.
— И пак повтарям: никой не може да ме затвори!
Даваш знак на Зияд. Той хваща гредата и я опира в долния край на устата, в предните й зъби. Вдигаш рязко гредата и със сила отваряш устата. Нещо пропуква в нея. Чува се само едно „Ох!“.