— Като не мога да те затворя, защо пък да не те отворя? — казваш на устата.
Гадната мръсна уста продължава да се изпречва на пътя ви, но не може да обели нито дума. Да, ама вони, та се не трае! Първи минават на един кон Зияд и Веста, после Торк, последен пресичаш опасната граница ти.
— Сбогом, мръсна уста! — казваш ти. — И друг път не се хвали, че не могат да те затворят, защото така ще те отворят, че светът ще ти се види черен!
Мини на 193.
35
Оглеждаш се. Тук няма движение, няма живот. Вярно, че е горещо и никъде не се вижда вода, но засега нищо не ме заплашва, казваш си. И веднага разбираш, че грешиш. Вдясно от вас пада огромна канара. Земята се разтърсва. Скални отломки хвърчат във всички посоки. Техният вой напомня, че пустинята не е така застинала и мъртва, както ти се струва на пръв поглед.
Но това не е единствената скала, която долита от небето. Отляво и отдясно, отпред и отзад започват да падат големи камъни. Конете се втурват напред като обезумели. Те не се подчиняват на конницата, единственият им господар е ужасът. Той ги движи, той ги управлява, той ги кара да продължат лудешкия си бяг сред безплодната пустиня.
А огромните камъни продължават да валят от небето.
Прехвърли се на 216.
36
Това не е случайно, казваш си. Тоя великан трябва да бъде унищожен, преди да опустоши княжеството ми.
— Торк!
— Да, княже.
— Ела с мен!
Бързо се втурваш по стълбите на двореца. Торк те следва като сянка без да каже и дума. Цял живот е следвал княза — преди баща ти, сега и теб — и е свикнал с това.
Качвате се на конете и препускате по улиците на смълчания град към южната порта.
Мини на 212.
37
Бодваш с шпори коня си и приближаваш до купчината, натрупана от улея на пясъчната мелница. Без да слизаш от коня загребваш шепа пясък. Той е съвсем дребен и се сипе безшумно между пръстите, сякаш отмерва миговете на твоя съсипан живот.
— Голям майстор си! — казваш на великана. — Имаш златни ръце!
— Предпочитам да имам златна корона на главата.
— Короната не е всичко — опитваш се да го успокоиш ти. — Короната и главата са най-нестабилните неща. Те имат лошия навик да падат.
Думите ти не го успокояват. Великанът държи да е обикновен княз, а вие продължавате пътя си. Палещото слънце и липсата на вода бързо ви изтощават. Пред вас се издига висок хълм. До теб Торк мърда неспокойно на седлото си. Какво ще направиш?
Ще попиташ какво го тревожи — мини на 262.
Няма да му обърнеш внимание — отиваш на 228.
38
Изваждаш от чантата си факел. Той е малък, на дължина не повече от педя, ала пламъкът му пробива прашния облак и се издига високо в небето. Какъв по-добър сигнал за своето приятели можеш да си пожелаеш?
Отиваш на 51.
39
Трошача хваща боздугана с двете ръце и замахва срещу крепостната стена. Ударът се стоварва върху стената със страшна сила. Чува се грохот, от който главата ти започва да бучи. Около теб хвърчат големи и малки камъни. Отдръпваш се назад и се скриваш зад една кула. С няколко удара Трошача разбива стената и босият му крак стъпва в града. Един конник се мъчи да избяга, но ходилото на великана го премазва.
На покрива на близката къща излиза човек, облечен като търговец. В ръцете си държи запалена факла. Той я хвърля в очите на каменния великан. Трошача спира насред улицата, премигва, трие си очите с юмрук.
Мини на 198.
40
Конникът, който е доста странен, изглежда ти е благодарен за нещо. Това не го прави по-малко странен. Той вдига глава и поглежда към небето. Какво гледа? Луната?
Той опъва лъка. Стрелата му пронизва една от черните птици, които кръжат над вас. Човекът препуска към мястото, където пада прилепа, и се връща при теб, като в движение отрязва с ножа си едно от крилата на прилепа.
Какво ли иска да прави? Посочи число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 127.
От 7 до 12 — попадаш на 195.
41
Още веднъж оглеждаш местността. Тук всичко изглежда толкова спокойно, толкова вечно!
— Какво да правим? — питаш спътниците си.
— Да останем в долината — предлага Зияд.
— Да поискаме от западните ни съседи помощ и да нападнем Трошача — казва Торк.
— Ти какво предлагаш, Веста?
Гадателката те поглежда право в очите.
— Мисля, че ще постъпиш така, както пожелае съдбата.
Думите й те изненадват и те объркват. Волята на съдбата досега разби най-сигурното княжество и най-добрите ти надежди. Дано оттук нататък съдбата да е с теб!