— Тогава тръгваме към реката!
Нещо те тревожи сериозно — мини на 253.
Нещо те заплашва пряко — попадаш на 119.
Нещо те тревожи слабо — прехвърли се на 240.
42
Когато великанът минава край теб, с дълъг прът и парцал успяваш да намажеш лявото му коляно с вода-каменарка, която разяжда камъка. Трошача не забелязва това. Той продължава с широка крачка след Торк.
Мини на 99.
43
Струва ти се, че един глас вика:
— Помощ! Помощ!
Може би шумът от копията ти пречи да чуеш гласа?
— Да, княже — разчита мислите ти Торк. — Някои наистина ни вика за помощ.
Двамата препускате в мрака. След малко забелязвате един човек с торба на гърба, паднал по лице на улицата.
Слизате от конете. Сваляте торбата, обръщате човека по гръб и Торк му дава глътка вода от своята мях.
— Благодаря ви, добри хора — казва човекът след като се съвзема. — Аз съм дребен търговец. Стана ми лошо, днес имах много работа.
— Къде живееш?
— Тук, наблизо.
— Ние ще ти помогнем — успокояваш го ти.
Торк качва човека на коня. Двамата го откарвате в къщи. Когато слиза от коня, търговецът те познава и ти се покланя.
— Как да ви се отблагодаря? — мърмори смутено той.
— Остани със здраве! — казваш му ти и даваш знак на стария воин да продължите към двореца.
Отиваш на 166.
44
С лявата си ръка Трошача загребва вода от езерото и я плисва към брега, откъдето вие, дребните човечета, отправяте предизвикателство към него. Повтаря го няколко пъти. Торк успешно избягва опасността, но в един от случаите огромните вълни едва не повличат внимателно подготвяните купове от трупи.
Ала и тази игра си има край. Веднъж раздразнен, Трошача става свиреп и неудържим. Камъкът по лицето и врата му се зачервява, очите му показват, че е решил да накаже смутителите на неговия покой.
Мини на 120.
45
С голи ръце не можеш да се биеш с Трошача, а мечът и копието не са сериозни оръжия срещу него. Трябва ти нещо по-солидно, по-могъщо, по-страшно и по-сигурно. Трябват ти стенобитни машини, поне няколко, а за построяването им са необходими материали, ум и място. Мястото е най-невероятното е зад шубраците на Свещените скали. Ловците не смеят да минат зад трите канари, добрите божества на племето.
Докато избираш място за построяване на стенобитните машини, продължаваш да ловиш дивеч и риба за племето. Човек като теб държи на хората, които са му дали подслон в най-трудния миг. Мини на 111.
46
Чува се свистене. Устата се опитва да засмуче някой от вас. Силен вятър развява гривите на конете ви. Вятърът минава през Гадната мръсна уста и свири на зъбите й като на огромен, невиждан в целия този свят орган.
Конят на Веста се изправя на задните си крака. Цвиленето му отеква над цъфналите овощни дървета в долината, очите му сякаш се канят да изхвръкнат от орбитите си, на устата му се появява пяна.
Всичко става толкова бързо, че успяваш да извикаш само:
— Скачай!
Веста скача от седлото. Обезумял от ужас, конят й се хвърля право към мръсната уста. Зъбите се затварят и прекършват гръбнака на коня. Чува се доволно мляскане. Гадната мръсна уста започва да дъвче бавно и методично. За няколко секунди конят изчезва. Остава само седлото му. Веста се изправя. Отървала се е само с леко натъртване.
Мини на 117.
47
Вратата на конюшнята се отваря. От нея излиза забрадена с шарената си кърпа и наметната с дрипавото си наметало гадателката. Открехваш прозореца и напрягаш слух.
— Благодаря ти, Зияд — казва Веста.
— Няма защо.
— Дръж конете оседлани. Скоро ще потрябват. Обещаваш ли?
— Обещавам.
Веста си тръгва. Много ти се ще в тоя миг да зърнеш очите й, но тя е свела глава.
Прехвърли се на 184.
48
Обикновено решенията ти са бързи и точни, но сега случаят е по-особен. В живота често си срещал неща, които са ясни — мечът е меч, врагът — враг, приятелят — приятел.
Ако този великан наистина е опасен, не е ли по-добре да подготвиш армията и с нея да го разгромиш, вместо да се хвърлиш необмислено срещу исполинската му сила? За подготовка ще ти трябват два-три дни, не повече.
И все пак мисълта ти, че трябва да действаш още тази нощ, не те напуска. Злото трябва да се сече от корен, и то веднага!
Мини на 19.