49
— Да измием злото! — провиква се Ида от средата на реката.
Хвърляш се във водата, а тя се смее и плува към другия бряг. Тук река Хана е широка, течението е бавно. В тоя топъл ден е особено приятно да усещаш прохладата на водата.
Настигаш Ида на другия бряг. Двамата падате в тревата, изпъстрена със жълти глухарчета.
Отиваш на 84.
50
По пътя към реката не срещате никого. Вече сте близо до нея, но една мисъл продължава да те гложди. Обръщаш се назад и махваш с ръка на Веста. Конят със Зияд и гадателката се приближава до теб и се изравнява с коня ти.
— Кажи ми, Веста, не сбърках ли, като тръгнах към реката?
— Аз съм гадателка, но не зная отговорите на всички въпроси — усмихва се Веста. — Ще ти кажа само едно: седем пъти премисли, но вземеш ли решение, изпълни го до край!
Хубав съвет. Тази Веста все повече ти допада с острия си ум! Никога не си имал по-мъдър съветник.
Вляво виждаш група хора. Какво ще направиш?
Ще отидеш при тях да поговориш — мини на 248.
Ще продължиш пътя си — попадаш на 103.
51
След малко чуваш тропот на копита. От три страни към теб препускат Торк, Веста и Зияд. Вие пак сте заедно, а заедно сте голяма сила.
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — прескочи на 56.
От 7 до 12 — попадаш на 74.
52
Постепенно откриваш слабостите на противника. Той наистина е много силен физически, но някои от ударите му са неточни. Трябва да използваш това! С неочакван удар избиваш меча от ръцете на противника си и го поваляш на земята.
— Милост! — хленчи Призракът на езерото.
Отхвърляш качулката, която скрива главата. Под нея виждаш лицето на най-обикновен човек.
— Милост! — повтаря победеният.
— Кой си ти? — питаш го ти и опираш върха на меча си в гърлото му. — Говори!
— Аз живея в колиба край езерото. Нощем плаша хората, а денем им прибирам парите да ги пазя — казва човекът с разтреперан глас.
— Хвърлете го във водата — заповядваш на свитата си. Тримата войни грабват човека и го носят към езерото.
— Милост! — крещи нещастникът. — Не мога да плувам.
— Научи се! — отвръщаш му ти. — Нали си Призракът на езерото?
Тялото на твоя противник пльосва във водата. Разнася звучно цапане. Бившият призрак прави първите си опити в плуването, а вие продължавате към пропастта. Пътеката се разклонява.
Надясно — мини на 239.
Наляво — попадаш на 57.
53
— Бива си те! — казваш на великана.
Той навежда глава и се взира в теб.
— Глупости! — казва той. — Сега съм нищо. Преди бях млада и красива жаба, но зла магьосница ме превърна във великан. Ако направя от всичкия пясък на пустинята скали, ще разваля магията.
— ще успееш ли?
— Право да ти кажа, пясъкът не намалява! — въздъхва великанът.
— Ей ти, Ситния, я се поразмърдай! Ако не си изпълниш нормата, няма да получиш храна!
Великанът се разтреперва като лист от трепетлика. Косата му се изправя.
— Господарят! — прошепва той. — Великанът на великаните!
Ако имаш суха храна за великани, попадаш на 256.
Ако искаш гигантът да продължи работата, мини на 219.
54
Във вечерния въздух, напоен с аромата на цъфнали дървета, се носи дъхът на нещо познато. Веднага се досещаш — мирише на буря.
Мълния прорязва небето. За миг си заслепен, но очите ти веднага се приспособяват към ярката светлина. Преди още да чуеш силния гръм, до теб стига гласът на Торк: „Виж, княже!“ Обръщаш глава към мястото, където пада мълнията — една висока скала насред езерото Ноя, което се намира съвсем наблизо, южно от крепостта. От скалата започват да хвърчат каменни отломки. Струва ти се, че на върха на канарата мълнията е изваяла човешка глава.
— Господи, това е Богът на бурята! — провиква се Торк.
По лицето му се чете смущение и объркване. Никога не си виждал стария воин така объркан.
— Идва буря — казваш си.
Ако искаш да се скриеш в каменната кула на стената, мини на 118.
Ако не се боиш, попадаш на 23.
55
Огромните ръце на Трошача хващат покрива на близката къща. Това е голямата кръчма „При великана“, в която вечер хората се събират на чаша вино.
Покривът се вдига нагоре, после Трошача го хвърля в близката улица. Чува се трясък, вдига се прах, подплашени хора бягат от тоя напаст, която им е изпратил Богът на бурята.
Каменният великан скланя глава и поглежда надолу към къщата. Долу съзира нещо интересно. Много скоро ще разбереш какво е то. Трошача протяга лявата си ръка и от развалините на къщата изважда огромна бъчва с вино. Разглежда внимателно бъчвата, чуди се известно време, сетне я вдига и облива главата си. Виното потича по челото и носа на великана, облива гърдите му и руква на улицата.