Но видиш ли я, бягай, че може в теб страстта да заиграе:
тя грабва мъжките очи и хвърля градовете във плен и във пожар —
неотразими сили има във нейния опасен чар!
Добре познаваме я ние: и аз, и ти,
и другите, които тя опропасти.
Влиза Елена в цялата си хубост, облечена разкошно. Войниците я блъскат.
Елена
Менелае! Струва си човек да се уплаши
от този увод: твоите слуги дивашки
ме грабнаха и ме извличат тук насила.
Да, знам, ненавист в теб се е вселила,
но отговор все пак аз искам да получа:
какво решихте ти и гърците за смъртната ми участ?
Менелай
Войската не определи. На мене тя единствено остави
смъртта ти да реша, че ти на мене първо зло направи.
Елена
Не мога ли поне аз мойте доводи сега да кажа,
че бъда ли убита, без право мен ще ме накажат?
Менелай
За разговори аз не съм дошъл, а тебе да убия.
Хекуба
Изслушай я, ако това желае, а после накажи я,
но позволи ми аз пък да й отговоря —
от всичките злини, които ни се струпаха отгоре,
не знаеш нищо ти! Разкажа ли ти всичките една след друга,
не ще съмнение, че смърт очаква твоята съпруга.
Менелай
Ще губим само време. Щом обаче иска да говори — добре.
Но правя го да чуя ти какво ще отговориш — това да разбере,
а не че имам някакво желание към нея да съм благосклонен.
Елена
Дали да сметнеш доводите ми за лоши, или за добри си склонен,
не зная — мислиш ме за враг и може би ще замълчиш направо.
Все пак каквито обвинения аз смятам, че ще ми отправиш,
ако поискал би да влезеш в разговор със мене,
със оглед именно на тях нещата ще ти бъдат обяснени.
На първо място, началото на всичките беди
е тази тук жена, понеже Парис тя роди.
На второ — че слугата не убил детенцето новородено,
тъй както от Приам било му наредено,
а Парис във поличба насън като главня й се присторил.
Оттам и всичко произлезе. На трите богини спора
той трябвало да разреши. Атина му предлага в дар
войска да вдигне и да стане на Елада господар.
Богиня Хера обещава владетел да го стори
на цяла Азия и на европейските простори.
Киприда пък, от хубостта ми възхитена,
провъзгласи ли я за най-красива, обещава мене.
А виж от всичко туй какво пък по-нататък произлезе.
Киприда побеждава — за Гърция е моя брак полезен:
срещу нашественик Елада не е принудена войска да вдига,
нито пък е поставена под варварското иго.
Това, което се оказва, че щастие е за Елада,
погубва мен: за красотата ми съм дадена в награда
и вместо за това венец — аз получавам само хули!
Ще кажеш ти, че най-същественото не разбулих:
как стана тъй, че да напусна тайно твойта къща.
Пристигна у дома ведно с богинята могъща
зловреден дух, роден от тази тук старуха —
на име Парис или Александър, все едно, той дух е на разруха —
и него ти, подлецо, във твоя дом остави,
а сам напусна Спарта и за Крит се ти отправи!
Добре. Сега на тебе не, въпроса ще задам на мен самата:
със странника когато тръгнах, какво ми се въртеше във главата,
предала своето отечество, семейство, рожба, къща?
Киприда накажи, като покажеш сила по-могъща
от силата на Зевс, комуто всички богове са подвластни,
но е Кипридин роб! Така че нека да ми е простено.
Ти би могъл да кажеш тук съвсем със право:
когато Парис бе убит и в Ада се отправи,
на този брак, скроен от Афродита, край настана.
Защо тогава не дойде на гърците във стана?
Опитвах се, разбира се, и можете да го установите
от стражите по кулите и тези при вратите,
че често тайно съм отивала въжета да завързвам,
за да се спусна от стените, но те залавяха ме бързо.
Когато Деифоб насила ме отвлече за съпруга своя,
възпротивиха се троянците, но той не си смути покоя.
Тогава как, съпруже мой, ще ме убиете със право,
когато новият ми мъж се случи във Елада,
позорно робство ми донесе, а не заслужена награда?
А лудост е да искаш на боговете да се налагаш ти.
Корифей
Децата си, царице, и твоята родина защити,
опровергай на тази престъпница изкусните слова —
тя убедително говори, а пък изкуство страшно е това.
Хекуба
Най-първо на богините съюзница ще стана
и ще покажа, че тази реч с лъжи е само изтъкана.
И Хера, и непорочната Палада ще е срам
да казваме, че са обезумели и стигнали дотам,
та Хера своя Аргос на варвари да продава,
а пък Палада своя град Атина в робство да им дава.
От глезеност и на шега по хубост да се мерят