да го обвиеш във саван, венци над него да положиш,
доколкото сега във твойто положение ще можеш.
Понеже господарят трябваше веднага да поеме по морето,
това не позволи на майката сама да погребе детето.
Когато ти мъртвеца подредиш и щом земята го приеме,
ще вдигнем котва и корабът ни път обратен ще поеме.
Така че ти побързай и направи това, което ти вестя.
Все пак поисках лично аз едно усилие да ти спестя:
когато преминавахме Скамандър за насам по пътя,
успях да му измия раните и тялото му да изкъпя.
Сега за гроб ще се погрижа, ще свърша и това последно бреме,
и ако ти побързаш, към родните места ще си заминеме навреме.
Хекуба
Щита сложете на земята. Печална гледка ми поднася.
Гордейте се, ахейци, със меча си, а не със мъдростта си:
защо убихте и това дете? Защо от него този страх?
Че някой ден то ще въздигне Троя, превърната сега във прах?
Къде е някогашната ви слава? Макар че в толкова сражения
от Хектор и от други хиляди ръце търпяхте поражения,
вий виждате, че пълната си гибел ний не сме избегнали,
а днес, когато Троя е превзета и фригите в земята легнали,
уплашихте се от едно дете невръстно!
Упреквам оня страх, при който разумът е млъкнал.
Талтибий и хората му излизат, освен няколко.
Ах, мили сине, най-страшна смърт живота ти открадва!
Да бе загинал за родина, като на младост беше се нарадвал,
на брак, на богоравна царска власт, щастлив ти щеше да си на земята —
разбира се, ако ли нещо от това за щастие могло би да се смята.
В живота не можа да видиш нищо хубаво, че гибел го поглъща,
напразно с всякакви блага бе пълна бащината къща.
Стените крепостни, от Аполон строени за предците ти,
дете нещастно, с каква жестокост разпокъсаха къдриците,
които майка ти подреждаше на твоето чело грижливо
и ги покриваше с целувки. Сега по тях се кръв разлива
от темето разбито — не искам да говоря как грозни са нещата.
Ръчички, във които виждах мила прилика с ръцете на бащата,
сега безжизнени и изпочупени пред мене сте прострени.
О, мили устнички, хвалби детински казвахте засмени,
а сега сте занемели. Излъга ме, когато скачаше върху ми на леглото:
„За тебе, майко, при смъртта ти ще отрежа от къдрите си на челото
един огромен кичур, до гроба ще те придружа със моите другари
и мили думи ще ти кажа на изпращане — от мен последни дари.“
Не мене ти, а аз, старица без родина и деца останала,
погребвам, мили синко, младото ти и нещастно тяло.
Уви! Прегръдки мои, грижи мои нежни,
копнежи мои — загубено е всичко прежно…
Какво на гроба ти един поет би сложи като стих?
„От страх аргивците това дете убиха.“
Какъв позор би бил такъв надгробен надпис за Елада!
На тебе никакво наследство от баща ти се не пада,
все пак във неговия бронзов щит ще бъдеш ти погребан.
О, щит, на Хекторовата ръка прекрасна беше тъй потребен,
а без защита от пазителя си храбър самият ти остана.
Ах, как ми е приятно, че ръката му на дръжката е очертана,
а по ръба ти, извит във форма на толкова изящно колело,
стоят следите от потта, струила често от Хекторовото чело
във трудните му битки когато брадата си на тебе е опирал…
Побързайте, жени, вземете каквото още се намира,
да подредим нещастното дете. Не можем да те погребем достойно,
но, мило чедо, приеми и малкото, останало след ужасните бойни.
Няколко жени влизат в шатрите.
Какъв глупец е този, който щастието си осигурено смята
и радостно ликува. А пък във своите прищевки случаят се мята
като човек капризен, веднъж насам, друг път натам наклонен
и към един същ той никога не се показва благосклонен.
Жените се завръщат с неща за погребението.
Корифей
Жените се завърнаха и носят нещо, взето
от плячката троянска, за да украсят детето.
Хекуба
Дете, не за победи над твоите връстници в надбягвания със коне
или пък във стрелба със лък, напрегнал силни рамене —
игри, обичани от фригите отколе, — на твоя татко майката, Хекуба,
с това те украсява — останки жалки от имота, който ти загуби:
каквото трябваше да наследиш, безбожната Елена го отнесе вече,
отгоре на това смъртта ти причини и целия ти дом от корена посече.
Хор
А-а-а! Така дълбоко твойте думи ми трогнаха сърцето, майка.
О-о-о! Ти, който щеше да си цар велик на моята страна, над теб се вайкам.
Хекуба
С красивите фригийски дрехи, в които трябваше да се обличаш