на сватбата си с най-знатното на Азия момиче,
сега аз мъртвото ти тяло украсявам неумело.
А ти, оръжие победно, победно хиляди отнело,
на Хектор щит любими, след него също си мъртвец
и затова вземи от мене изплетен в скръб венец,
понеже много по-голяма почит тебе трябва да ти се отдава,
отколкото на Одисей оръжието — мъж умен, но коварен — заслужава.
Хор
Уви, дете, уви!
Печални вопли се изтръгват от сърцата,
че тебе ще те прибере земята.
О, майко, стенания започвай жални…
Хекуба
О-о-о!
Хор
… и му запявай песни погребални.
Хекуба
Уви, уви!
Хор
„Уви!“ и аз ще кажа: как страдаш ти непоносимо!
Хекуба
Сега злочеста ще превържа раните ти нелечими —
на думи само съм целител, да те вдигна аз не мога:
при мъртвите ще бъдеш за баща си вече грижа и тревога.
Хор
Удряй, удряй глава със ръце, както греблата
се вдигат и спускат и бият безспирно водата.
Ах, горко ми, горко ми, уви!
Хекуба
О, мили жени…
Хор
На твоите приятелки кажи, Хекубо, що тези думи означават.
Хекуба
Не мислеха за друго боговете, освен на мене мъка да създават
и Троя между всички градове им е била особено омразна.
С богати жертвоприношения сме ги дарявали напразно.
Но ако бяхме запокитени във дън земя от боговете,
то щяхме да изчезнем и нямаше да бъдем от музите възпети
чрез песните на тези, които идат в бъдните години.
Вървете да изпратите момчето към жилището си печално да замине.
То има всичко, със каквото мъртъвците се подреждат.
Дали ще ги отрупат с дарове богати, мене ми изглежда,
за мъртвите е безразлично. Това за живите е важно —
от суета единствено пред другите да се покажат.
Войници понасят щита с тялото на Астианакс.
Влизат Талтибий и много войници с факли в ръце.
Талтибий
Нареждам: всички, на които беше повелено
да изгорят Приамови град, да тръгнат мигновено
със факлите и огъня върху му да запратят.
След туй ще можем да се върнем във родината обратно,
доволни, че от корен е съсипан Илион могъщи.
А вий, жени троянски — заповедта и вас засяга също, —
когато вождовете наредят да прозвучат тръбите,
към корабите гръцки вие всички ще вървите
да бъдете отведени оттук, където сте родени.
Тръгни и ти, старице, от всички най-злочеста жено,
че Одисей за тебе праща тези хора —
нали по жребий ти ще му робуваш в двора.
Хекуба
Горко ми, ах, горко ми! Последната беда е тая —
на всичките беди, които са ме сполетели, ето края:
напускам моето отечество и то е във пожари.
На хайде, раздвижете се, о, мои крака стари,
да се сбогувам със злочестия си роден град.
О, Троя! От тебе дишаше величие във варварския свят,
но скоро славното ти име навеки ще отиде във забрава.
Сега те пожарят, а нас в робия да ни отведат остава.
О, богове! Защо ли боговете призовавам аз всевишни?
Та те не са се вслушали и в моите молби предишни…
Я тичай в тази клада! За Хекуба ще е най-добре
в прегръдка с пламналата си родина да умре!
Хекуба се запътва към града.
Талтибий
Обхвана те безумност демонична, нещастнице, от твоите беди!
Възпрете я! Недейте й отстъпва! Никой да не я щади!
На Одисей сме длъжни почетния дял да заведем
и във ръцете му ще трябва да я предадем.
Войниците задържат Хекуба.
Хекуба
Хор
Хекуба