Хор
Земята ни изчезва днес, сразена във борбата,
превърната е цяла в дим, понесен в небесата,
от копието пагубно троянците сразени бяха,
а във пожара лумнал рухва родната ни стряха.
Строфа 2
Хекуба
(Хвърля се на земята и я удря с ръце)
О, земьо родна, дето моите деца отхрани!
Хор
О-о-о!
Хекуба
Вой чувате ли ме деца? От майка ви сте звани…
Хор
Децата си умрели ти зовеш сега…
Хекуба
… Простряла на земята старческа снага
и удряйки с ръце по нея ничком.
Хорът също пада на земята и удря с ръце.
Хор
И аз след тебе коленича
и в царството на мъртъвците
зова мъжа си нечестити.
Хекуба
Карат ни, водят ни…
Хор
Мъка, мъка е вика ти.
Хекуба
… робини в чужбина…
Хор
… от родината в разлъка.
Хекуба
О-о-о! Приаме, Приаме,
загина ти, остана
непогребан, без приятел,
на виждаш как съпругата ти пати.
Хор
Очите ти смъртта благочестиво
затвори със убийство нечестиво.
Всички се обръщат към пламналия град.
Антистрофа 2
Хекуба
Уви! Светилища божи и ти, мили граде…
Хор
О-о-о!
Хекуба
… главнята след меча на смърт ви предаде.
Хор
Във милата земя ще бъдете наскоро безименни руини.
Хекуба
Тъй както пушекът безследно във небето ще замине,
така под пепелта следата на дома си няма да открия.
Хор
Дори и името на цялата страна ще се затрие.
Където да погледнеш — руини под зноя.
Загина Троя, няма вече Троя…
Акрополът Пергам се срива с трясък.
Хекуба
Не чухте ли? Дали разбирате?
Хор
Пергам свещеният се срива.
Хекуба
Да, громол, громол…
Хор
… града разтърсва, който загива.
Чува се сигнал с тръба за тръгване.
Хекуба
О-о-о!
Трептящо тяло, хайде, моята стъпка води към хомота
на робските дни, които ме чакат от днес във живота…
Хор
Уви! Нещастен град!… Не ми остава нищо друго вече,
освен да се отправя към елинските кораби за път далечен…
Всички напускат бавно сцената.