Троянки

ще прати Зевс с поройни дъждове и със вихрушки,

които ще бушуват сред небето, потънало със облаци ужасни.

На мен пък той ми обеща да ми отстъпи мълнията бясна,

да удрям гърците и корабите им да изгоря със нея.

А ти със своята стихия превърни водите на Егея

във ад от ревнали вълни, водовъртежи — цял потоп,

и напълни със труповете им Евбейския въртоп,

та гърците във бъдеще да разберат що значи

светилищата на Атина и боговете да се тачат!

Посейдон

Така ще стане. И за тази ми услуга си спести молбите.

Из дълбините ще разбъркам на Егейското море водите,

и Киконос, заливаните от вълни скали на Делос, Скирос,

нос Кагерей в Евбея, и островите Лемнос, Сирос

ще приютят по свойте брегове на мъртъвци безброй телата.

А ти се завърни в Олимп и на баща си от ръката

вземи на мълнията страшните стрели и чакай само

те корабите да отвържат и над гребла напрегнат рамо.

Безумец клет е оня смъртен, който градове затрива,

превръща в пустош храмове и гробове, де мъртвите почиват —

във тези вечни жилища, които са пресвети,

защото неговите дни ще бъдат също гибелно отнети.

Отиват си.

Хекуба

Вдигни се, нещастна Хекубо, очите,

вдигни си главата, недей се мъчи ти:

че виждаш в руини родината твоя

и ти не си вече царица на Троя.

Смирено търпи на съдбата обрата

и своята лодка предай на вълната,

а не срещу нея морето да пориш —

със случая ти престани да се бориш.

Ах, уви!

Кое в тази мъка без сълзи ще мина? —

загинаха мъж и деца, и родина…

На мойте деди превеликата слава

била е тя нищо и нищо остава!

Кое да смълча, за кое да говоря?

Кое да оплача, сърце за кое да затворя?

Нещастна съм аз във нещастното ложе,

където снагата си бедна положих —

снага на земята корава простряла.

О, бедна глава, о, нещастно ми тяло!

Ах, как ми се иска да имам аз сила

наляво, надясно снагата извила,

да пея, жалейки, със сълзи на горест:

това им остава във тяхната орис

на всички нещастници — жалби да пеят

за свойте беди, сълзи като леят.

Строфа

О, кораби бързи, които веслата
доведоха на Троя свещена в земята
от чудните пристани в родна Ахея,
през морската шир, що във пурпур светлее,
под кобните химни, под страшни напеви
на сиринкс и флейти от звучните цеви,
въжата си, дето Египет научи
нас всичките как да плетем и да сучем,
завързахте тук във троянския пристан.
Жената на цар Менелай ненавистна,
посрамила своите братя в живота,
позора на Спарта, де струи Еврота,
жената, що смърт на Приама донесе —
баща на деца пет пъти по десет! —
а мене докара в беда неизказана
за нея тук спряхте — Елена омразна!

Антистрофа

Нещастно е мястото, гдето съм седнала,
наблизо до шатъра на цар Агамемнон.
Безсилна старица отвеждат в чужбина
да бъде до гроба нещастна робиня —
за скърби остригах главата си бедна.
Жени на троянци със копия медни,
и вие, девойки, безбрачни оставени,
във пушек е нашата Троя удавена —
да почнем в хор всички стенания жалки,
Тъй както със писък за своите малки
оглася гнездото ограбено птицата
така ще запея сега аз, старицата,
а не като нявга: със скиптър в ръката,
начело на танца отмервах с краката
във ритъм фригийски аз божа кантата.

ПАРОД

Първи полухор влиза откъм палатките на пленничките.

Корифей

Строфа 1

Какво означават тези твои стенания?
Хекубо, кажи! Дали нови страдания?
Плачът ти се носи навсякъде в стана
и страх на жените сърцата обхвана,
които съдбата си робска оплакват
и своята участ със трепет очакват.

Хекуба

О, мои деца, при ахейската флота

гребците на борда опипват веслото.

Корифей

Уви! За какво ли? Дали няма вече

да тръгнем от Троя във път надалече?

Хекуба

Не зная какво е, но знам, че е страшно.

Корифей

О-о-о!

Елате и чуйте, троянки нещастни,

какво ви очаква! За свойта родина

подготвят се гърците днес да заминат!

Хекуба

О-о-о!

Касандра навън да не тръгне пазете —

вакханка, от своята лудост обзета,

безумна менада, която за нас е

пред гърците срам, а това ми донася

към старите мъки страдания нови.

Нещастна ми Троя! Руини до основи!

Нещастни троянци, и мъртви, и живи,

от свойта родина лишени сте вие!

Втори полухор взлиза.