Троянки

Корифей

Антистрофа 1

Горко ми! Снагата ми трепет обхвана,
излязох на цар Агамемнон от стана
ида, царице, при теб да ми кажеш:
със смърт ли решиха те мен да накажат,
или пък гребците стоят по местата
и заповед чакат да вдигнат веслата?

Хекуба

О, чедо! От тъмни зори съм излязла,

че трепет и страх ми душата полазват.

Корифей

Нима дойде вече вестител от стана?

Разбра ли кому съм робиня избрана?

Хекуба

Съдбата ти скоро ще бъде решена.

Корифей

С кой войн от Аргос, от Фтия, Микена,

с кой островен жител оттук ще замина,

нещастница жалка далеч от родина?

Хекуба

Ах, уви, уви!

Кому ли, къде ли ще бъда робиня

страдална старица във чужда чужбина,

негодна за нищичко, образ мъртвешки —

че аз не съм друго, а призрак човешки.

Дали ще ме сложат да пазя вратата,

или ще поръчат да бавя децата,

аз, дето царувах във Троя свещена

и с почит отвсякъде бях оградена?

Хор

Строфа 2

О-о-о!
А ти с какви вопли ще плачеш самата
над този позор, що ти прати съдбата
Не ще тъка вече на стана си свиден,
направен от бор, порасъл на Ида,
нали дома бащин за сетен път виждам!
По-тежки неволи към мене прииждат:
на грък във леглото ще ида със горест —
проклета да бъде нощта с тази орис! —
или ще ме праща нещастна слугиня
в Коринт за вода от светата Пирина.
Да можех да ида във славна Атина —
щастлива земя, на Тезея родина!
Но нека Еврота аз нивга не виждам
как струи във Спарта, що тъй ненавиждам,
и Менелай, дето ще срещам робиня,
съсипал безжалостно мойта родина!

Антистрофа 2

Светата земя, где Пеней се извива
и гдето Олимп се изправя красиво,
разбрах, че в Елада била прочута
със свойте богатства и жетви нечути.
Не ме ли закарат в свещена Атина,
за там бих желала поне да замина.
Земята на Етна — Хефестови пещи,
с очи към Финикия вдигнала плещи,
планински върхари създала високо,
аз чух, доблестта й се слави широко.
В морето Йонийско щом пориш вълните,
най-близко отсреща съзираш земите,
които водите на Кратис подхранват.
От нейните струи във блясък припламват
къдриците руси, тя прави щастлива
земята със плод и с герои красиви.

Корифей

Но ето че виждам вестител от стана

да иде насам, той бърза припряни

известия нови да каже по-скоро.

Какво ли ни чака? Какво ще говори?

Това ще ни каже: робини сме вече във Гърция вража…

ПЪРВИ ЕПИЗОД

Влиза Талтибий.

Талтибий

Хекубо, ти знаеш, че в Троя аз често

ви носех от стана на гърците вести,

затуй ти познаваш Талтибий отколе.

И днес той ви носи ахейската воля.

Хекуба

О, мили троянки, в това страховете ми бяха!

Талтибий

Те хвърлиха жребий — това ли чакахте в уплаха?

Хекуба

Уви! И къде ни завеждат? Дали във Елида

или във Беотия, или Фтиотида?

Талтибий

Не вкупом — те всяка една на различен са дали.

Хекуба

Коя на кого ли се падна? И едничка има ли

от всички троянки щастлива съдба да я чака?

Талтибий

Аз зная, но ти ме разпитай отделно за всяка.

Хекуба

За моето чедо несретно желала бих аз да науча —

кажи ми горката Касандра кой грък я получи.

Талтибий

Със право на избор я взе Агамемнон, върховния цар.

Хекуба

Нима да я води робиня дома, на жена си във дар?

Уви! Що за напасти страшни се струпват над мене!

Талтибий

Не е за това — но за своя наложница той се я взема.

Хекуба

И ще докосне той това обичано от Феб момиче,

което богът златокос на момински живот обрича!

Талтибий

Стрелата на Ерос прониза сърцето на царя

по тази девойка, обзета от Феб, да изгаря.

Хекуба

Ключовете свети на храма, що пазиш, хвърли

и светите божи повезки, дете, от главата свали!

Талтибий

Да иде на цар във леглото нима не е чест и за нея?

Хекуба

А завчера дето ми взехте детето, кажи ми къде е!

Талтибий

Ти имаш наум Поликсена или питаш за някоя друга?

Хекуба

За нея те именно питам — кому се падна за съпруга?

Талтибий