Троянки

Тя бе за Ахил отделена — на него да служи на гроба…

Хекуба

Слугиня на гроб ли излезе от мойта утроба?!

Талтибий, това пък у гърците що за закон е,

кажи, умолявам те, що за божествен канон е?

Талтибий

„Блазе й“ кажи — че добре е на твоето чедо.

Хекуба

Що искаш да кажеш? Очите й още ли слънцето гледат?

Талтибий

Постигна я участ да няма нататък за нея неволя…

Хекуба

Жената на Хектор, героя с желязната воля,

кажи ми, Талтибий, каква е пък нейната участ?

Талтибий

И нея със право на избор синът на Ахил я получи.

Хекуба

А аз на кого ще слугувам? Аз, дето облягам

безсилна старешка снага всеки миг на тояга?

Талтибий

На цар Одисей си слугиня — такава съдба те постига.

Хекуба

А-а-а!

Главата, която със знак на печал си острига,

ти удряй, Хекубо, и бузи със нокти дери —

ще служиш на мъж, що прочут е със подли игри,

чудовище страшно, което закон не познава,

без свян клевети най-ужасни създава,

речта му — двулична и всичко погазва,

там, дето царува любов, посява той само омраза.

Плачете, троянки, плачете над мене,

съдбата ме сваля сега на колене,

на най-тежкия жребий тя мен ме обрече,

с царица Хекуба е свършено вече…

Корифей

Царице, ти всичко за себе си вече научи,

но знам ли на кой грък в ръцете е моята участ!?

Талтибий

Прислужници, не се бавете, а идете,

Касандра незабавно тук ми доведете,

на главния ни вожд да я предам,

след туй на всеки вожд избраната да дам.

Я! Каква е тази светлина на факли?

Какво ли правят там жените? Пак ли

пожар ще пламне? Дали не са посмели,

преди оттук в Елада да са ги отвели,

сами във огъня смъртта си да намерят?

Свободен дух превива трудно врат пред зло без мера…

Отваряй! Да не би да ме вкара в беда,

че доброто за тях е за нас във вреда.

Хекуба

Не е пожар. Касандра, моето момиче,

насам като менада в лудостта си тича.

Влиза Касандра, танцувайки буйно с факел в ръка. Облечена е като жрица — с лавров венец, повезки от бяла вълна на главата, с ключа на храма; тя си въобразява, че празнува сватбата си пред храма на Аполон.

Строфа

Касандра
Вдигай факел! Пълна с почит, нося плам —
вижте, вижте!
в светлината му да блесне този храм.
Боже царствен, Хименее,
как съпругът ми блажен е,
как Касандра е блажена
да лежи във царско ложе!
Химен, Хименее боже!
Тъй като оплакваш, мамо,
днес смъртта на татко само
с гибелта на Илион,
ти нареждаш стон след стон
и забравяш, че се женя,
затова си взех със мене
факела — да свети днес,
да блесне във ваша чест,
Хименее и Хекато!
Ние знаем, че когато
чиста дева се венчава,
тъй редът го повелява.

Антистрофа

Почвай танца! Скачай, скачай до небето —
еуай, еуой! —
при баща ми както бе, додето
беше жив, щастливо време!
Този сватбен танц свещен е,
поведи го, Фебе, сам
в моя чест, във твоя храм,
с твойта жрица! Хименее!
Ставай, майко, не унивай,
стъпката си с мен извивай —
да танцуваш в този ден,
ще е щастие за мен!
С химн възпей Хименея
и невестата — и нея
с песни ведри прославете,
с викове я поздравете!
Деви гиздави на Троя,
прославете с песни тоя,
що съдбата ми обрича
мой съпруг да се нарича!

Корифей

Царице, тази лудост спри — че стъпката й лека

отвела би я чак във стана на ахейците далеко.

Хекуба

Ти, Хефесте, предвождаш с факлите при брака,

но този брак надежда никаква не чака

и тъй горчив е пламъкът, що си донесъл в къщи!

Уви, дори не съм помисляла до днеска, дъще,

че сватба ще сватбуваш в гръцко робство… Виж,

подай ми този факел, че ти не го държиш

изправен в лудия си танц и твоите беди

не връщат ти ума — ти съща си като преди.

Внесете факела, жени. За сватбения химн, що пее

детето ми, от вашите очи сълзи да се пролеят.

Касандра

Венец победен ми сложи ти, майко, на главата

и този царствен брак да радва ти душата,

сама ме ти прати, дори да не желая много,

изтикай ме насила: ако съществува бога,

пророкът Аполон, то чутният ахейски вожд със мене

ще влезе в брак, по-гибелен от брака на Елена,

защото нему смърт и гибел за дома му ще докара,

за братята ми и баща ми ще заплати със съща мяра.

Позорните неща устата ми не ще да изрече: