че брадва мен и другиму врата ще отсече,
че син убива майка — този брак ще е причина.
Родът на цар Атрей от корен ще загине!
Ще видите, че по-щастливи сме от гърците и мога
това да го покажа — макар че обладана съм от бога,
ще сложа моя дух във ред да ви река разумни думи.
Една жена, една любов те погнаха по морски друми
и с хиляди затриха, от които бяха тук довели,
а вождът им — мъдрец! — погуби за това омразно дело
най-скъпото, детето си, което радваше дома му,
пожертва го на брат си само във угода, че жена му
избягала била — да бе поне отвлечена насила!
войската им, тя гинеше, и не че са били отнети
земите им от нас или пък крепостите им — превзети.
Които Арес взе, децата си те не видяха вече,
ръка грижовна на съпруга във саван не ги облече
лежат в чужбина! Зле бе също и в родината далечна:
умираха като вдовици в къщи техните съпруги,
а пък бащите — без деца, отгледаха ги те за други
и няма кой на гроба им за помен кръв да им полее.
За този поход във възхвала тази песен мога да изпея!
Позорното да затая — това ще бъде най-доброто
и нека музата чрез моя глас да не възпява злото.
Троянците, напротив, умираха за своята родина —
каква по-хубава от тази слава! Всеки, що загина,
отнесен бе от своите другари бойни в къщи
и бащина земя във пазвите си го прегръща,
погребан, както се полага, от ръце на свои.
А тези пък които, не намериха смъртта във боя,
живееха, от своята жена и челяд оградени —
такава радост, от която бяха гърците лишени.
Ти смяташ Хектор за злочест, но чуй какво се случи:
загина той, но слава на отличен мъж получи,
и тази слава гърците сами направиха да блесне —
не бяха ли дошли, то доблестта му щеше да е неизвестна.
Ако не бе се Парис свързал с дъщеря на Зевс, а с друга,
кой би говорил за брака му с невзрачна някаква съпруга?
И тъй войната мъдрият е длъжен да избягва,
но дойде ли дотам, красиво да загинеш трябва
за своя роден край — за него е това венец на слава,
за лошо дело да умре, човек с позор се увенчава.
Така че, майко, не оплаквай нашата родина,
ни моя брак — нам най-омразните чрез него ще загинат.
Корифей
Как радостно се смееш над сватбената ви беда,
но в песента ти вероятно от истината — ни следа!
Талтибий
Ако не беше Аполон със лудост твоя дъх пришпорил,
ти без възмездие това не би го нивга изговорила —
да изпровождаш вождовете ми на път оттук с прокоби!
Все пак, дарените със мъдрост и величие особи
не надминават нас, които сме от този дар лишени.
Ей на, върховният владетел между всички елини,
синът любим на цар Атрей, обхванат е от силна страст
по тази луда, която колкото и беден да съм аз,
не бих избрал да се намира някога във мойто ложе.
Понеже ти съвсем не си със здрав разсъдък, можеш
да хвалиш фригите и да обсипваш гърците с обиди —
на вятъра оставям всичките ти думи да отидат.
(Иронично)
На вожда ни прекрасна годенице, да тръгваме е време!
(Към Хекуба)
А ти тръгни, когато Одисей изпрати хора да те вземе.
Слугиня си на надарена със благоразумие жена —
така твърдят, които тук при Илион дойдоха на война.
Касандра
Какъв слуга опасен! Как вестители наричат тази
безсрамна пасмина, отвсякъде ограждана с омрази,
която служи на царе и на държавни магистрати?!
Ти казваш, Одисей щял майка ми в Итака да изпрати?
А тук че ще умре — къде е тази Аполонова прокоба? —
Не искам да разкрия оня срам, очакващ я след гроба.
Нещастен Одисей! Що напасти го чакат му е непознато:
на Троя мъките, бедите ми ще му се сторят чисто злато
пред неговите мъки. Тук години десет да се върне чака
и още десет ще изминат, додето стигне в своята Итака,
останал сам-самин! Ще трябва да премине през пролука тясна
при канарата страшна — там Харибда дебне, чудовище ужасно,
ще спре във планината на Циклопа, който хората поглъща,
ще иде във Лигурия, где Кирка хората в свине превръща,
как гинат във соленото море той корабите си ще гледа,
ще види лотосите чародейни, на Слънцето свещените говеда,
които, мъртви, глас ще вложат във плътта си —
горчива реч за Одисея. Но нека съкратя речта си —
ще влезе жив във Ада, а едва спасен от морските стихии
и върнал се дома, безброй ще го очакват страхотии.
Защо заплашваш Одисей с беди, Касандро? Тръгвай бърже,
побързай със жениха си във Ада да се свържеш!
Не през деня, а нощем в гроба си ще влезеш жалък,