Троянки

Епод

А пък самата аз отидох
при храма свет на Артемида,
в горите, девата що броди,
я и прославях с хороводи.
Но от акропола се плисна,
заля града и го притисна
ужасен вик — за сеч прикана.
Сърцата детски страх обхвана
и всяко в майка си се тули —
лицето Арес си разбули!
Атина свърши свойто дело!
Тъй както са ръце прострели
за помощ към олтара божи,
така глава си всеки сложи,
Смъртта пък девите видяха,
в леглата скрили се в уплаха.
Венец победен за Елада,
а скръб безбрежна за Троада!