На гроба на Ахила Поликсена бе занесена,
на бездиханния му труп тя бе поднесена.
Хекуба
Нещастна аз! Загадката разбирам вече,
която тъй мъгливо Талтибий ми изрече.
Андромаха
Видях я просната на гроба, слязох от колата,
със дрехата си я покрих, оплаках я горката.
Хекуба
Уви, уви, дете, противно на закони божи
глава на гроба по начин най-ужасен ти положи.
Андромаха
Загина, да но тя сега е по-щастлива
във страшната си смърт, отколкото аз жива.
Хекуба
Недей — живот и смърт не са едно: отвежда
във нищото смъртта, животът е надежда.
Андромаха
Ти, майко, не роди най-хубавата дума —
чуй моята утеха за скръбния ти ум:
небитие и смърт — това е равнозначно,
та по-добре умри, а не живей невзрачно.
Нечувстващ злото, мъртвият съвсем не страда,
а пък щастливият, когато в зло попада,
бленува щастието, нявга отредено.
Тъй дъщеря ти все едно не е била родена:
бедите си не знае, понеже е убита.
А аз? Стремях се към доброто име упорито,
получих щастие, но зло огромно го отнесе.
Което хората за женска добродетел смятат днес,
старах се да показвам в Хекторовите покои:
най-първо, в добро ли място ходи, или не, все едно е —
не иска ли една жена във къщи да остава,
това й стига вече да си спечели лоша слава.
Потиснала желания, в дома си аз оставах
и тъй под покрива семеен не си аз позволявах
да внасям туй, което се бърбори от жените —
към моя ум единствено насочвах си ушите:
със моя мъж ли бивах, стоях аз мълчаливо,
обърнала към него лицето приветливо,
и тъй полека-лека успях аз да науча
кога да дам победа, кога да я получа.
И в стана на ахейците дойде слухът за мен.
Това ме и погуби. Щом взеха ме във плен,
Неоптолем поиска мене за съпруга — и ще влача
от днес нататък робство при нашите палачи.
От милия Хектор отвърна ли лицето
и на сегашния си мъж отдам ли си сърцето
е подлост. На новия ли брак аз гръб обърна,
то новият ми господар с омраза ще отвърне.
Макар да казват, че след нощ една жената
преставала да мрази на мъжа кревата,
презират я, ако съпруга си забрави
и с нова обич нова сватба прави.
Дори кобилката със мъка влачи си ярема,
когато нейната другарка от хомота вземат,
при все че е животно и от слово е лишена,
с природа низша е и с разум тя не е дарена.
Ти, мили Хекторе, бе идеален мъж за мен,
по ум, по род, богатство и по храброст изявен,
момиче ти ме взе от бащината къща
и ти бе първият, когото аз прегръщах.
Сега те няма вече, а мене ме отвеждат
със кораб към Елада и робски дял отреждат.
Оплакваш Поликсена, но гибелните й беди
не превишават мъките, които ми съдбата отреди.
Надеждата — последното, което на смъртните остава,
от нея мен животът единствено лишава.
Че нещо хубаво ще дойде — и помисъл у мене няма,
при все че толкова е сладко да ни люлей самоизмама.
Корифей
Едно ни влачи зло — от твойте жалби по съдбата ти разбирам
в каква огромна бездна от нещастия самата се намирам.
Хекуба
Не ми се случи с кораб на път да се отправя,
но зная от картини и слушах да разправят:
умерена ли буря моряците налегне,
да се спасят от нея сърцато те се стегнат,
един държи кормилото, а друг е при платната,
водата трети пази да не влезе в кухината.
Но морските стихии развихрят ли се бясно,
тогава се оставят във страшната опасност
капризно да ги влачат морските талази
в безумния си бяг, а съдбата да ги пази.
Така и аз сред тази буря от мъчения
сломена се оставям на нейните течения.
Недей да мислиш ти за Хектор, мила дъще,
сълзите към живот умрелия не връщат.
И затова ти своя нов владетел почети,
с добрия си характер приласкай го ти,
така ще можеш да отгледаш на моя син детето,
на твоите приятели да вдъхнеш радост във сърцето
и на страната би принесла полза многократно:
родените от него да се заселят тук обратно
и пак животът в Троя да почне да се връща.
Но разговорът ни сега към друго се обръща:
защо пак виждам този елински служител?
На нови някакви решения ли е вестител?
Влиза Талтибий с войници.
Талтибий
Във Илион на първия храбрец съпруго,
не ме мрази — не идвам и без друго
по своя воля да ти казвам решенията нови.
Андромаха
Що има пак? Човек беди във този увод ще долови.
Талтибий
Решиха твоя син.. Как да го река пред тебе?