— В предградията. Наоколо няма никакви гори. Съседите разказали, че са видели вълците да минават през дворовете им, докато са бягали след нападението.
Грейс не каза нищо. Сега, когато фактът, че съм бил предварително набелязан и ухапан съвсем преднамерено, ми се струваше толкова очевиден, просто я чаках да го потвърди с думи. Да изрази съчувствие за това колко е несправедливо да ми се случи нещо подобно. Но тя не каза нищо. Просто ме гледаше замислено. Най-накрая попита тихо:
— Кои са били вълците?
— Не си спомням. Единият може да е бил Пол, защото беше черен. Това е всичко, което знам.
Мълчахме през останалата част от пътя. Чак когато отбихме по алеята към тяхната къща, Грейс въздъхна дълбоко и каза:
— Е, отново сме сами. Стой тук, докато отключа.
Тя се измъкна от колата, при което хладният полъх заби острите си ледени игли в бузите ми. Увеличих парното до абсолютната крайност и се приведох над отворите на вентилаторите, сякаш можех да задържа топлината в себе си и да не усетя студа навън. Затворих очи, опитвайки отново да се откъсна от действителността, да се върна към всички нереално красиви моменти от изминалата вечер. Към мига, когато бях прегърнал Грейс в магазинчето за сладки и я гледах как души въздуха, знаейки, че всъщност души мен… Потръпнах. Не знаех дали мога да издържа още една вечер с нея, в която да запазя благоприличие.
— Сам! — повика ме тя от къщата.
Отворих очи и ги спрях върху главата й, подаваща се в процепа на входната врата. Опитваше се да запази топлината в антрето. Умно.
Беше време за тичане. Изскочих от бронкото, затръшвайки вратата, краката ми се пързаляха по леда на пътеката, кожата ме болеше от студа. Усукваше се.
Грейс затвори зад мен и заключи зимата далеч от нас. Прегърна ме, дарявайки ме с топлината на тялото си. Гласът й беше тих, дрезгав шепот близо до ухото ми.
— Стопли ли се?
Очите ми започнаха да привикват с тъмнината в антрето. Видях блясъка в очите й, спускащите се по раменете й коси, ръцете й, притискащи тялото ми към нейното. Огледалото на отсрещната стена отрази неясен портрет на силуетите ни в мрака. Останах в обятията й още малко, преди да кажа:
— Да. Добре съм.
— Искаш ли нещо за ядене?
Гласът й прозвуча много силно в празната къща, отекна в дървения под. Единственият друг звук бе тихият постоянен дъх на отоплителната инсталация. Преглътнах:
— Предпочитам да се мушнем между завивките.
— И аз.
В гласа й прозвуча облекчение.
Почти съжалих, задето се съгласи с мен. Може би, ако бях отишъл да хапна нещо, бях погледал телевизия или бях направил нещо друго, щях да отклоня съзнанието си от мисълта колко неистово я желая.
Но тя се съгласи да отидем право в леглото. Изрита обувките си зад вратата и тръгна пред мен по коридора. Влязохме в тъмната спалня, без да палим лампите, водени от слабата лунна светлина, която проникваше през заскрежения прозорец. Грейс затвори вратата с тихо щракване и облегна гръб на нея. Дълго време остана неподвижна, без да казва нищо, а после промълви:
— Защо си толкова предпазлив с мен, Сам Рот?
Опитах се да кажа истината:
— Аз… защото… аз не съм диво животно.
— Не се страхувам от теб.
Наистина не изглеждаше уплашена. Изглеждаше красива, осветена от луната, изкусителна, ухаеща на карамел, сапун и кожа. Потреперих. Бях прекарал години, наблюдавайки как останалите от глутницата се превръщат в зверове. Години, в които правех всичко възможно, за да потисна инстинктите си, да се контролирам, да запазя човешкото в себе си. Правех всичко възможно, за да постъпвам по правилния начин.
Сякаш прочела мислите ми, тя попита:
— Нима искаш да ми кажеш, че само вълкът в теб желае да ме целуне?
Всичко в мен желаеше да я целуна, толкова силно, че да се изгубя под устните й, да се разтворя в обятията на насладата. Положих длани върху бузите й. Вратата тихо проскърца, когато се облегнахме на нея, докато притисках устни към нейните. Те леко се разтвориха, езикът й се плъзна в устата ми. Грейс изви тяло назад. Исках да се притиснем толкова плътно един в друг, че между нас да не остане дори сантиметър разстояние, да се слеем в едно.
Тя ме целуна по-страстно, ухапа долната ми устна. Дяволите да го вземат, беше прекрасно. Изръмжах тихо, но страстта бушуваше в мен толкова дива и огнена, че дори не ми хрумна да се засрамя от това. Грейс обви шията ми с ръце, придърпвайки лицето ми по-близо до своето.