— Толкова си секси — прошепна дрезгаво. — Дори не мога да си представя как някой би могъл да бъде по-секси от теб.
Целунах я отново, преди да каже нещо друго, отстъпих назад и я поведох след себе си — бавен, страстен танц под лунните лъчи. Тя мушна ръце в задните джобове на джинсите ми и ме придърпа още по-близо.
— Божичко, Грейс — простенах. — Ти… страхотно надценяваш самоконтрола ми.
— Кой е казал, че искам да се контролираш?
Установих, че съм пъхнал ръце под тениската, плъзвайки длани по гладката кожа на гърба й, но изобщо не си спомнях кога точно съм го сторил.
— Аз… не искам да направим нещо, за което ще съжаляваш.
Тя изви тяло под досега на пръстите ми:
— В такъв случай не спирай.
Бях си представял как произнася тези думи по толкова много различни начини, но нито една от фантазиите ми не можеше дори да се докосне до силата на реалността, която ме оставяше без дъх.
Непохватно пристъпихме още една крачка назад, към леглото. Някаква запазила се по чудо частица здрав разум ми напомни, че е добре да бъдем тихи, в случай че родителите й се приберат. Миг по-късно Грейс ми помогна да сваля ризата си, прокарвайки длан по голите ми гърди, и вече всичко, за което можех да мисля, бе докосването на тези тъй нежни пръсти. Умът ми се опита да потърси някакви рими, които да опишат момента, но думите се бяха изпарили, давайки път на усещанията.
— Ухаеш прекрасно — прошепна Грейс. — Всеки път, когато те докосна, ароматът ти става по-силен.
Ноздрите й се разшириха, а вълчето й обоняние със сигурност й нашепваше колко много я желая. Самият аз усещах нейното желание. Желаеше ме, въпреки че знаеше какво представлявах.
Остави се да я бутна леко върху възглавниците. Приведох се и положих ръце от двете й страни.
— Сигурна ли си? — попитах.
Очите й бяха ярки, блестящи от възбуда. Кимна.
Плъзнах се надолу, целувайки я по корема. Всичко това ми се струваше толкова естествено, сякаш го бях правил хиляди пъти досега и щях да го правя отново още хиляди пъти.
Видях грозните белези, които й бяхме оставили — от шията до ключицата. Целунах и тях.
Грейс придърпа завивките и изритахме дрехите си под тях. А когато притиснахме голите си тела едно в друго, аз се отърсих от всичко с ръмжене. Вече не бях нито вълк, нито човек. Просто Сам.
Четиридесет и пета глава: Грейс
–1°С
Телефонът звънеше. Това беше първата ми мисъл. Втората — че голата ръка на Сам лежи върху гърдите ми. Третата, че лицето ми и всяка част от мен, която се подава извън завивките, е измръзнала. Примигнах, опитвайки да се събудя, странно дезориентирана в собствената си стая. Отне ми известно време, за да осъзная, че часовникът на шкафчето ми не работи и единствените източници на светлина са проникващите през прозореца лунни лъчи и дисплеят на телефона.
Измъкнах ръка изпод одеялото, за да го взема, внимавайки да не събудя Сам, но телефонът беше престанал да звъни, докато се докопам до него. Беше кучешки студ! Електричеството явно беше спряло заради бурята, която ни бяха обещали в прогнозата. Зачудих се откога няма отопление и дали трябва да се притеснявам за Сам. Надникнах внимателно под одеялото и го видях притиснат до мен, положил глава на рамото ми.
Очаквах да видя нещо нередно в голото му тяло, което лежеше до моето, но истината беше, че се чувствах по-жива от всякога, преизпълнена с енергия, готова да полетя. Точно това бе моят истински живот. Сам и аз. Животът, в който ходех на училище, чаках родителите си и слушах как Рейчъл бърбори за роднините си… това бе просто избледняващ сън, сравнен с яркостта на настоящия момент. Просто малки, безсмислени неща, които бях правила, докато чаках появата на моя Сам. Нейде отвън се надигна далечният, тъжен вой на вълците, а секунди по-късно към него се присъедини и странното електронно ехо на нов телефонен звън.
Не осъзнавах, че правя грешка, докато не притиснах апарата до ухото си.
— Сам. — Гласът от другата страна беше непознат. Глупачка! Бях взела телефона на Сам от нощното шкафче вместо моя. За няколко секунди се зачудих как да отговоря. Може би просто трябваше да прекъсна връзката, но не го направих.
— Не — отвърнах. — Не е Сам.
Гласът беше приятен, но под галещата ухото интонация се усещаше някаква острота.
— В такъв случай искрено съжалявам. Трябва да съм набрал грешен номер.