— Това се случи отдавна — казах на полицай Кьониг и видях облекчението му, когато добавих — преди години. Освен това може да са били и кучета.
Разбира се, че лъжех. Но кой можеше да ме опровергае.
— Точно така — натърти полицай Кьониг. — Точно така. Не е нужно да търсим вина у дивите животни за случаен инцидент с недоказан характер. Няма смисъл да създаваме неоправдана паника. Защото паниката води до невнимание, а невниманието — до инциденти.
Точно така смятах и аз. Почувствах лека симпатия към извънредно сериозния полицай Кьониг, когато той отново отклони темата към изграждането на кариера в силите на реда. Щом часът свърши, съучениците ми отново започнаха да говорят за Джак, но двете с Оливия се измъкнахме и отидохме при шкафчетата си.
Някой подръпна леко косата ми и щом се обърнах, видях стоящата зад мен Рейчъл, която ни гледаше с печално изражение.
— Красавици, ще трябва да отложим планирането на съвместната ни почивка, тържествено насрочено от мен за този следобед. Доведената ми майка и завършен изрод иска от нас да предприемем укрепващо семейните ни устои пътуване до Дълът. Ако иска да я обичам, просто можеше да ми купи малко нови обувки. Какво ще кажете да се съберем утре или нещо такова?
Не бях успяла дори да завърша кимването си, когато тя ни дари с широката си усмивка и изчезна надолу по коридора.
— Е, щом това отпада, какво ще кажеш да дойдеш вкъщи? — обърнах се към Оливия. Все още се чувствах странно да питам за подобни неща. До неотдавна трите с нея и Рейчъл бяхме заедно всеки ден след училище. Така повеляваше нашето негласно споразумение. Но това някак се бе променило в мига, когато Рейчъл намери първото си гадже и изостави Оливия и мен — зубърката и безинтересната — разрушавайки устоите на нашата така лесно зародила се дружба.
— Разбира се — отвърна Оливия, грабна нещата си и тръгна след мен по коридора.
След няколко крачки обаче се спря и ме хвана за лакътя:
— Виж.
Сочеше към Изабел, по-малката сестра на Джак, наша съученичка и видимо горда наследница на страхотния външен вид, характерен за всички от семейство Кълпепър, допълнен в нейния случай от искрящ ореол руси къдрици. Караше бял джип и непрекъснато разнасяше със себе си едно от онези джобни чихуахуа, което обличаше така, че да отива на дрехите й. Винаги се бях чудила дали изобщо е забелязала, че живее в Мърси Фолс, Минесота, където хората просто не правеха подобни неща.
В момента Изабел се бе вторачила в дълбините на шкафчето си, сякаш виждаше там други светове.
— Не носи черно — подчерта очевидното Оливия.
Изабел излезе от транса си и се извърна към нас, сякаш осъзнала, че говорим за нея. Бързо отклоних очи, но все още усещах вторачения й в мен поглед.
— Може би вече не е в траур — предположих, след като се бяхме отдалечили достатъчно.
Оливия ми отвори вратата, за да мина:
— А може би е единствената, която наистина е била в траур.
Когато пристигнахме вкъщи, направих кафе и боровинкови кифли, след което седнахме край кухненската маса, за да разгледаме цял куп от последните снимки на Оливия под жълтеникавата светлина на лампата. За нея фотографията беше религия; тя боготвореше фотоапарата си и изучаваше фотографските техники като канон, по който трябваше да живее. Трябва да призная, че докато гледах снимките й, на самата мен се искаше да стана вярваща. Караха те да се чувстваш все едно наистина си попаднал насред уловеното в кадър събитие.
— Наистина беше сладък. Не можеш да оспориш това — настоя тя.
— Все още ли говориш за полицай Никога-Не-Се-Усмихвам? Какво ти става? — Тръснах глава и се прехвърлих на следващата снимка. — Никога досега не си проявявала интерес към реален човек.
Оливия се ухили и се приведе към мен над димящата си чаша. Отхапа от кифлата и постави ръка пред устата си, когато заговори, за да не се разхвърчат трохи:
— Мисля, че се превръщам в едно от онези момичета, които си падат по типове в униформа. О, хайде де, наистина ли не мислиш, че беше сладък? Усещам… усещам пробуждащото се в мен желание за гадже. Трябва да си поръчаме пица някой път. Рейчъл ми каза, че един от доставчиците бил наистина сладък.
Отново завъртях очи:
— Ей така изведнъж ти се прииска гадже?
Оливия не вдигна очи от снимките, но усетих, че наистина внимава какво ще отговоря на следващия й въпрос: