Той затвори очи и щом ги отвори, промълви:
— Прости ми, Грейс. Знам, че искам прекалено много, но дали не бихме могли да отидем при Бек? Искам да го видя отново преди…
Той замълча, но аз знаех какво искаше да каже. Преди да е настъпил краят.
Петдесет и втора глава: Грейс
1°С
Шофирането в мрачна нощ винаги ме е карало да се чувствам некомфортно. Имах усещането, че облаците не просто са покрили небосвода, но и се скупчват край колата, поглъщайки жадно светлините на фаровете. Сега, когато Сам бе до мен, ми се струваше, че се движа в тъмен тунел, който става все по-тесен. Суграшицата биеше по стъклото, а аз бях вкопчила и двете си ръце във волана, защото пътят беше ужасно хлъзгав.
Парното беше усилено до максимум и ми се искаше да вярвам, че Сам наистина изглежда мъничко по-добре. Изабел му бе наляла горещо кафе в термос и го бях накарала да пие от него, въпреки че му се гадеше. Изглежда горещата напитка бе свършила повече работа от външните източници на топлина. Приех това като поредно доказателство за предположението си.
— Мислех си за теорията ти — каза Сам, сякаш прочел мислите ми. — И в нея има доста смисъл. Само дето трябва да се докопаме до нещо, което да предизвика треска — може би менингит, както каза Изабел. — А все ми се струва, че това ще е доста неприятно изживяване.
— Така си е.
— Имам предвид — опасно неприятно. Пък и няма да можем първо да го изпробваме на някое животно, за да видим дали върши работа. — Хвърли ми бърз поглед, за да види дали съм схванала шегата.
— Не е особено смешно.
— Е, по-добро е от нищо.
— Така си е.
Сам се протегна и докосна бузата ми.
— Заради теб съм склонен да опитам. Да опитам всичко. За да останем заедно.
Каза го толкова простичко, толкова непринудено, че ми отне няколко секунди да осъзная силата на думите му. Знаех, че трябва да отвърна нещо, но не ми беше останал дъх за това.
— Не искам да се връщам там, Грейс. Вече не ми е достатъчно просто да те наблюдавам от гората — сега, когато знам какво е да бъда с теб, да имаме истинска връзка. Вече не мога да бъда просто две жълти очи в мрака. И бих рискувал всичко…
— Дори и да умреш?
— Да, дори и да умра. Пред болката да виждам как всичко това ми се изплъзва. Нямам сили за това, Грейс. Искам да опитам. Но… мисля, че трябва да бъда човек, за да може идеята ти да подейства. Не смятам, че бих могъл да убия вълка в себе си, ако в този момент съм вълк.
Потръпнах. Не заради студа, а защото усещах, че е възможно. Ужасяващо, смъртоносно, кошмарно… възможно. И аз го исках. Исках никога да не ми се налага да се откажа от докосването му, от гласа му. Трябваше да му кажа не, не си струва, но това би било толкова колосална лъжа, че просто не можех да я произнеса.
— Грейс — прекъсна той мислите ми, — само ако ме искаш.
— Какво? — попитах и едва тогава осмислих думите му. Струваше ми се невероятно, че изобщо отваря дума за нещо подобно. Нима беше толкова трудно да прозре чувствата ми. Едва тогава осъзнах — както често се случваше, с немалко закъснение — че той просто иска да чуе думите. Беше се разкрил пред мен, а аз се правех… на стоик. Всъщност май никога не му го бях казвала.
— Разбира се, че те искам. Сам, обичам те и ти го знаеш. Обичам те от години. Наистина прекрасно знаеш това.
Той обви тялото си с ръце.
— Да, знам го. Но исках да те чуя как го казваш.
Пресегна се, за да докосне ръката ми, преди да се усети, че в момента не можех да я сваля от волана. Затова се заигра с косата ми, навивайки кичур около пръстите си. Погали ме по шията. Искаше ми се да вярвам, че усещам пулса му, че сърцата ни започват да бият в синхрон от този нежен досег. Копнея това усещане да бъде мое завинаги. Възможно е.
Той се отпусна отново в седалката си с уморено изражение и сведе глава на рамото си, без да сваля очи от мен. Започна тихичко да си тананика някаква песничка. Почти не можех да различа думите, но ставаше въпрос за едно лятно момиче. За мен. А може би бих могла да бъда неговото вечно момиче. Виждах притворените му жълти очи, чувах гласа му и в този прекрасен момент насред ледения зимен пейзаж ние двамата бяхме затворени в сапунения мехур на собствения си малък свят, изпълнен с лятна топлина и любов. Ясно си представях как този миг може да се разтегли в цял един щастлив живот, който да прекараме заедно.