— Оливия?
— Ггррейс? — трудно разпознах гласа й. Ридаеше.
— Оливия… Какво става? — Беше доста глупав въпрос. Прекрасно знаех какво става с нея.
— По… помниш ли как ти казах, че знам за вълците? — Поемаше си дъх преди всяка дума. — Не ти казах за болницата. Джак…
— Те е ухапал — прекъснах я.
— Да… — изхлипа тя. — Вече не мислех, че ще се случи нещо, защото дните отминаваха, а аз си оставах същата!
Устата ми пресъхна:
— Трансформира ли се?
— Джон ме видя. Видя ме как се… трансформирах за пръв път. — Едва различавах думите й заради риданията. — Той каза… божичко, Грейс, каза, че ще ме застреля. Не вярваше, че това съм аз. Мислеше, че е някаква… магия. Или нещо подобно. Че някакъв вълк се преструва на мен или нещо под… не знам. Каза, че ще ме застреля. Джон го каза. Аз… аз не мога… аз…
Затворих очи и си представих сцената. Всемогъщи Боже. Не знаех кого трябва да съжалявам повече — Оливия или Джон. Спомних си за Сам и набраздените му от белези китки.
— Къде си сега?
— На… на автобусната спирка. — Тя подсмръкна. — Студ… студено е.
— Оливия, трябва да дойдеш тук. Да останеш при мен. Ще се справим някак. Бих дошла при теб веднага, но все още нямам кола.
— Аз… аз не искам и ти да полудееш, когато ме видиш, Грейс. Каза, че ще ме застреля. Ти… ти не беше там, за да видиш лицето му. О, Божичко. О, Боже.
Станах и затворих вратата на стаята си. Не че мама можеше да ме чуе; беше на горния етаж, както обикновено.
— Оливия, всичко е наред. Няма да полудея. Виждала съм как Сам се трансформира и това не ме подлуди. Знам как изглежда. Успокой се. Не мога да дойда при теб. Нямам кола. Затова ще трябва ти да дойдеш тук.
Успокоявах я още няколко минути, след което обещах, че ще оставя входната врата отключена. За първи път след катастрофата имах усещането, че в проклетия ми живот има някакъв смисъл.
Когато пристигна, трепереща и със зачервени от плач очи, я бутнах към банята, за да се изкъпе, и й донесох дрехи да се преоблече. Приседнах на тоалетната чиния, докато тя стоеше под горещия душ.
— Ще ти разкажа историята си, ако и ти ми разкажеш твоята — казах. — Но първо искам да знам кога те е ухапал Джак.
— Разказах ти как го срещнах, докато правех снимки на вълците, и как го нахраних. Беше наистина глупаво от моя страна, че не споделих с теб… Но се чувствах толкова гузна, задето се скарахме, а после започнах да бягам от часовете, за да му помагам, и вече мислех, че не мога да ти кажа, без да… Всъщност не знам какво съм си мислела. Съжалявам.
— Всичко това вече е минало — успокоих я. — Кажи ми как стана. Той принуди ли те да му помогнеш?
— Не — отрони Оливия. — Всъщност беше доста мил. Побесня при трансформацията си, но това ми се стори логично, защото ми изглеждаше доста болезнено. Не спираше да ме разпитва за вълците, искаше да види снимките ми, а после разговаряхме и когато разбра, че ти също си била ухапана…
— Разбра?
— Добре де — аз му казах! Нямах представа, че ще полудее така. Започна да ми говори за лекарството, искаше да му кажа как да се излекува. А след това той… той… — тя избърса очите си — … ме ухапа.
— Чакай малко. Ухапал те е, докато е бил човек?
— Аха.
Потреперих.
— Божичко. Това е ужасно. Откачен копелдак. И през цялото време си се справяла с това съвсем сама?
— А на кого можех да кажа? Помислих си, че Сам е един от тях заради очите му, защото ми се струваше, че съм ги виждала на една от вълчите снимки. Но той ми каза, че носи контактни лещи, когато го срещнах. И реших, че или греша, или Сам така или иначе няма да ми помогне.
— Трябваше да кажеш на мен. Нали вече ти бях говорила за върколаците.
— Знам. Просто бях… гузна. Просто бях… — тя спря водата — … глупава. Не знам. Какво можех да сторя? Как Сам се задържа в човешка форма толкова време? Видях го. Всеки ден те чакаше в бронкото, без да се трансформира.
Подадох й кърпа над завеската.
— Ела в стаята ми. Ще ти разкажа всичко.
Оливия остана при мен през нощта, но трепереше и риташе толкова силно, че в крайна сметка се премести на пода в спалния ми чувал, завита с одеяла, за да можем и двете да поспим. След късната закуска излязохме, за да й купим паста за зъби и други тоалетни принадлежности. Мама беше накарала татко да я закара до работата й, за да мога да използвам нейната кола. Докато се връщахме от магазина, мобилният ми иззвъня. Оливия го взе, без да вдига, и ми прочете изписания на дисплея номер.