Най-важните неща. Като любовта. Спомних си как Сам ме наблюдаваше, преди да се срещнем като хора. Докато зад жълтите му очи е разцъфтявала странната, невъзможна любов. Усетих толкова силна болка в сърцето си, че не можех да кажа нищо.
— Ти също си била ухапана — промърмори замислено Бек. Въпрос без въпросителна.
Кимнах:
— Преди малко повече от четири години.
— Но никога не си се трансформирала.
Разказах му историята с колата и изложих теорията за потенциалното лечение, която бе хрумнала на двете ни с Изабел. Той прокара пръст по ръба на чашата си, загледан в редиците книги. Най-накрая кимна:
— Може и да проработи. Дори ми се струва доста логично. Но мисля, че трябва да бъдеш човек, за да може тази инфекция да подейства.
— Така каза и Сам. Каза, че не можем да убием вълка в някого, който е във вълчата си форма.
— Но наистина е рисковано — добави Бек, все още зареял поглед в нищото. — Не можеш да излекуваш менингита, докато не си сигурен, че си убил вълка. А при бактериалния менингит има много висока смъртност, дори ако лечението започне още в най-ранните етапи на болестта.
— Сам ми каза, че би рискувал всичко, дори да умре, за да се излекува. Мислиш ли, че наистина е така?
— Абсолютно — отвърна Бек без колебание. Но в момента той е вълк. И най-вероятно ще остане такъв до края на живота си.
Сведох очи към наполовина празната си чаша, наблюдавайки как течността променя цвета си по краищата.
— Мислех си, че все пак мога да го закарам до клиниката, за да видя дали топлината там няма да го трансформира.
Бек замълча, а аз не вдигнах поглед към него, за да видя изражението му. След малко каза меко:
— Грейс…
Преглътнах, все така загледана в кафето си:
— Знам.
— Наблюдавам вълците от двадесет години. Нещата си остават константни. Когато достигнем края си… това наистина е краят.
Чувствах се като инатящо се хлапе:
— Но все пак той се трансформира тази година, въпреки че не трябваше. Когато го простреляха, той върна човешката си форма.
Чувах как пръстите на Бек барабанят по чашата му:
— Трансформира се и когато те спаси. Не знам как успя да го стори. Нито защо се случи това. Но той успя. Винаги съм си мислел, че има някаква връзка с адреналина, който подлъгва тялото ти, че е по-горещо, отколкото е в действителност. Знам, че се опитваше да го направи много пъти след това, но никога не успяваше.
Затворих очи, отдавайки се на спомена за това как Сам ме носи през снега. Почти можех да го видя, усетя, подуша.
— Дяволите да го вземат! — Бек замълча, после повтори: — Дяволите да го вземат. Той би искал точно това. Би искал да опита. — Пресуши чашата си на един дъх. — Как мислиш да го закараш там? Ще пробваш да го упоиш?
Бях разсъждавала над този казус от мига, в който Изабел ми се обади.
— Май ще ни се наложи, нали така? Иначе не бихме могли да го задържим.
— Бенадрил — отсече Бек. — Имам горе. Ще го замае достатъчно, за да не ти прави проблеми в колата.
— Единственото, което ме притеснява, е как изобщо можем да го открием. Не съм го виждала след катастрофата. — Подбирах внимателно думите си. Не исках да позволя на надеждата да се разгори в мен, просто не исках.
Гласът на Бек обаче прозвуча уверено:
— Аз ще се оправя. Ще го накарам да дойде. Ще сложим бенадрила в някакво месо. — Той стана и взе чашата ми. — Харесваш ми, Грейс. Ще ми се Сам да имаше… — той млъкна и положи ръка на рамото ми. Гласът му прозвуча толкова мило и нежно, че усетих как сълзите напират в очите ми. — Може би ще успееш, Грейс. Може би ще успееш.
Разбирах, че не вярва в това, което ми казва, но виждах също така и желанието му да повярва. За момента това ми беше достатъчно.
Петдесет и девета глава: Грейс
3°С
Тънък слой сняг бе покрил земята, когато Бек тръгна през двора, присвил широките си рамене под черния пуловер. Отвътре трите с Изабел и Оливия го наблюдавахме през стъклената врата, но аз се чувствах сама, докато го гледах как прави последните си стъпки като човек. Държеше в едната си ръка кърваво парче сурово месо, поръсено с бенадрил. Другата трепереше неконтролируемо.
Спря на десетина крачки от къщата, пусна месото на земята и се насочи към гората. Беше привел глава на една страна в поредния жест, който познавах прекрасно. Слушаше.