— Да, момче — извърнах се аз към него. По изражението му се четеше, че едновременно се забавлява и притеснява. — Какво правиш в колата ми?
— Радвам ти се — отвърна Сам.
— Яко! — обади се Грейс. — В дългосрочен или в краткосрочен план?
— За толкова дълго, колкото ми е интересно — извърна той изпълнен с обожание поглед към мен и трябваше да положа усилия, за да не се ухиля като идиот.
— Ами щом е така, аз съм Рейчъл, малко съм прекалила с кафето и съм най-добрата приятелка на Грейс — каза тя, протягайки му ръка през мен. Носеше ръкавици без пръсти в цветовете на дъгата, които стигаха до лактите й. Сам стисна дланта й.
— Сам.
— Радвам се да се запознаем, Сам. Тук ли учиш? — Той поклати глава. — Да, и аз така си помислих. Е, ще трябва да ти открадна тази прекрасна млада дама и да я заведа в час, защото ще закъснеем, а и имам да й разказвам много неща, най-вече разни ужасяващи вълчи истории, които тя пропусна, защото не говори с другата си най-добра приятелка. Така че ще трябва да тръгваме. Бих ти казала, че обикновено не се държа така и причината за всичко е в кафето, ама май няма смисъл да се лъжем от самото начало. Хайде, Грейс, да вървим!
Сам и аз разменихме погледи и долових за миг тревогата в очите му, но след това Рейчъл отвори вратата и ме измъкна навън. Той се настани зад волана. За секунда си помислих, че може би ще ме целуне за довиждане, но вместо това той погледна към Рейчъл и докосна ръката ми за момент. Беше се изчервил.
Тя не каза нищо, но му се усмихна, преди да ме повлече към училището.
— Значи затова не се обаждаш, а? Момчето е суперсладко! На домашно обучение ли е?
Докато влизахме във входа, погледнах към бронкото през рамо. Видях как Сам вдига ръка, за да ми помаха, преди да включи двигателя.
— И двете ти предположения са точни — отвърнах. — Кажи ми какво става? Каква е тази история с вълците?
Рейчъл ме прегърна през раменете.
— Оливия е видяла един. Бил се качил на предната й веранда. Освен това е имало следи от нокти, Грейс. По вратата. Пълна ужасия.
Спрях се по средата на коридора и предизвиках раздразнените коментари на няколкото ученици, които се блъснаха в нас.
— Чакай малко. Къщата на Оливия?
— Не бе, на майка ти. — Рейчъл тръсна глава и започна да сваля дългите си ръкавици. — Да, къщата на Оливия. Ако по някое време спрете да се цупите една на друга, може и сама да ти разкаже. За какво толкова се скарахте всъщност? Боли ме да гледам как моите пиленца отказват да си играят едно с друго.
— Казах ти — за тъпотии — отвърнах. Искаше ми се да млъкне за малко, за да мога да помисля. Вълк пред къщата на Оливия. Дали отново беше Джак? И защо се беше появил точно там?
— Е, време ви е да започнете със сдобряването, защото ви искам и двете с мен през коледната ваканция. Която, ако не си забелязала, идва съвсем скоро. Трябва да започваме с планирането. Хайде, Грейс, просто кажи „да“ — примоли се Рейчъл.
— Може би.
Не ме притесняваше появата на вълк край дома на Оливия, а следите от нокти. Трябваше да разговарям с нея, за да разбера дали всичко е истина, или Рейчъл беше поразкрасила леко историята, за да звучи по-ефектно.
— Заради момчето ли се колебаеш? И той може да дойде! Нямам проблем с това!
Коридорът бавно се изпразваше, звънецът нададе пронизителния си призив над нас.
— Ще говорим за това по-късно — казах и се забързах с Рейчъл за първия ни час. Седнах на обичайното си място и започнах да преглеждам домашното.
— Трябва да поговорим — трепнах при звука на неочаквания глас. Изабел Кълпепър. Високите й токчета изтракаха, когато се настани на съседния чин, привеждайки към мен обрамченото си от съвършени къдрици лице.
— В момента сме насред нещо като час, Изабел — отбелязах и махнах с ръка към утринните съобщения, които вървяха по телевизора пред нас, и учителката, която вече бе застанала зад бюрото си. Не че тя в момента обръщаше някакво внимание на класа, но не бях особено очарована от перспективата за разговор с Изабел. В най-добрия случай имаше нужда от помощ с домашното си или нещо подобно. Носеше ми се славата, че съм добра по математика.
В най-лошия искаше да говорим за Джак.
Сам беше казал, че единственото правило на глутницата беше да не говорят за върколаци пред обикновените хора. Нямаше да наруша това правило.