На нея Бек също донесе кашон учебници, но за Шелби те нямаха същото значение, каквото имаха за мен. Тя ги остави да събират прах — вместо да чете, предпочиташе да се рови онлайн и да търси информация за живота и поведението на вълците.
Сега, изправен насред пощата, аз се взирах в кутията на Бек, номер 730. Докоснах олющената боя на цифрите — тройката вече почти не личеше, избеляла още по времето, когато бях идвал тук за първи път. Вкарах ключа, но не го завъртях. Нима беше грешно да желая това толкова силно? Обикновен живот, обикновени години, които да прекарам с Грейс, няколко десетилетия, изпълнени със завъртане на ключове в пощенски кутии и излежаване в леглото, както и зими, в които най-сетне да видя коледни дръвчета и подаръци?
Сега, насред пощата, потопила ме в спомени, осъзнавах колко студени и някак остри бяха мислите ми за Шелби, сравнени с тези за Грейс. Шелби винаги бе смятала привързаността ми към човешкия живот за нелепа. Помнех ясно най-лошата ни кавга по въпроса — не първата, не и последната, но определено най-жестоката. Лежах по корем и четях събраните съчинения на Йейтс, които Улрик ми беше купил, когато Шелби скочи върху леглото и стъпи върху книгата ми, мачкайки страниците с босите си крака.
— Ела да чуеш записите от вълчи вой, който открих онлайн — каза тя.
— Чета.
— Моето е далеч по-важно — обяви извисилата се над мен Шелби. Раздвижи палците си и намачка още повече страниците. — Защо изобщо си губиш времето да четеш тези глупости? — Тя махна с ръка към учебниците, струпани върху бюрото до леглото ми. — Няма да имаш никаква полза от всичко това, когато пораснеш. Няма да бъдеш човек. Ще бъдеш вълк, така че би трябвало да учиш вълчи неща.
— Млъкни — казах тихо.
— Ами истина е. Няма да бъдеш Сам. Всички тези книги са загуба на време. Ще бъдеш водач на глутница. Прочетох го. А аз ще бъда твоята самка. Останалите ще ни следват. — Лицето й бе зачервено от възбуда. Най-силното желание на Шелби бе да остави своето минало зад гърба си.
Измъкнах Йейтс изпод крака й и започнах да заглаждам страниците.
— Аз ще бъда Сам. Никога няма да спра да бъда Сам.
— Няма да бъдеш! — повиши тон Шелби. Скочи от леглото и събори книгите от бюрото ми; хиляди думи се стовариха с трясък на пода. — Приеми проклетата истина! Ние няма да имаме имена, ще бъдем просто вълци.
— Млъкни! — изкрещях. — Мога пак да си бъда Сам, дори когато съм вълк!
Бек влетя в стаята, спря и огледа сцената: книгите ми, животът ми, мечтите ми, разпръснати на пода под краката на Шелби, а аз лежах на леглото, стиснал отчаяно своя намачкан Йейтс.
— Какво става тук? — попита той.
Шелби ме посочи с пръст. Трепереше от гняв:
— Кажи му! Кажи му, че вече няма да бъде Сам, когато станем вълци. Не може да бъде. Дори няма да знае името си. А аз няма да бъда Шелби!
Гласът на Бек беше толкова тих, че едва чух думите му:
— Сам винаги ще си бъде Сам. — Той хвана Шелби за лакътя и я изведе от стаята. Краката й продължаваха да газят книгите ми. На лицето й беше изписан ужас. Бек винаги беше внимавал да не я докосва, откакто беше дошла в дома ни. Досега не го бях виждал толкова разгневен. — Никога повече не смей да му казваш нещо подобно, Шелби. Или ще те върна там, откъдето те взех. Ще те върна.
В коридора Шелби започна да пищи и не спря, докато Бек не затръшна вратата на спалнята й.
Той се върна и спря на прага. Бях станал и подреждах книгите, страниците шумоляха в треперещите ми ръце.
Мислех, че ще каже нещо, но той просто вдигна една книга, паднала близо до краката му, и я прибави към купчината, преди да си излезе.
По-късно чух Улрик и Бек да разговарят. Предполагам не осъзнаваха, че в тази къща трудно можеха да се усамотят на място, откъдето един върколак не би ги чул.
— Беше прекалено жесток с Шелби — започна Улрик. — Тя има право. Какво мислиш, че ще може да прави с всичките тези прекрасни знания, които получава от книгите, Бек? Няма как да поеме по твоя път.
Дълга пауза, след това Улрик продължи:
— Какво, не се прави на изненадан. Не е нужно човек да е гений, за да разбере какво се върти в главата ти. Но много бих искал да ми кажеш как според теб Сам ще отиде в колеж?
Нова пауза. Гласът на Бек:
— Лятно училище. И дистанционно обучение онлайн.