Заклех се никога да не свалям шарената си шапка с помпон. Сам продължаваше да държи лицето ми. Бях сигурна, че всички наоколо ни наблюдават. Но нямах никакво намерение да се отдръпна, така че го оставих да ме целуне отново, този път съвсем лекичко, като снежинка, докоснала едва доловимо кожата, преди да се стопи. След това той свали длани от бузите ми и ме хвана за ръката.
Отне ми известно време, докато открия къде се е дянал гласът ми, а дори и след това устните ми останаха разтегнати в щастлива усмивка.
— Добре. Къде отиваме? — Беше доста студено и знаех, че трябва да е някъде наблизо, защото не можехме да останем дълго навън.
Пръстите на Сам бяха здраво преплетени с моите.
— Първо към Магазина за щастие на Грейс. Един истински джентълмен би се насочил най-напред натам.
Изкисках се, което беше абсолютно нетипично за мен, а Сам се разсмя, защото знаеше това. Чувствах се опиянена от самото му присъствие. Оставих го да ме отведе покрай някакъв безличен бетонен блок до „Изкривеният рафт“ — малка независима книжарничка, която не бях посещавала поне от година. Това може би изглеждаше доста глупаво предвид факта колко много четях, но в крайна сметка аз бях просто една бедна гимназиална ученичка с доста скромна издръжка. Така че предпочитах да взимам книгите си от библиотеката.
— Нали не бъркам, че това е Магазинът за щастие на Грейс? — попита усмихнат Сам и ми отвори вратата, без да дочака отговор. Лъхна ме прекрасният аромат на нови книги, който веднага ми напомни за Коледа. Нашите винаги ми купуваха книги за празника. С мелодично иззвъняване вратата на книжарницата се затвори зад нас и Сам пусна ръката ми.
— А сега накъде? — попита. — Искам да ти купя книга. Знам, че това би те зарадвало.
Огледах с усмивка рафтовете и си поех дълбоко въздух, за да вдишам отново вълшебното ухание. Стотици хиляди страници, които никога не са били разгръщани, ме очакваха. На лъскавите дървени рафтове в топли цветове бяха подредени редици от разноцветни гръбчета на книги. Бестселърите се намираха на отделни маси, а лъскавите им корици блестяха, докоснати от мътната светлина на деня. В дъното на книжарницата, край касата и седналия зад нея продавач, който не ни обръщаше никакво внимание, застлани с тъмночервен килим стълби се изкачваха към някакъв непознат и несъмнено магически свят.
— Бих могла да живея тук — въздъхнах щастливо.
Сам наблюдаваше изражението ми с видимо удоволствие.
— Помня как те наблюдавах, докато седеше с книга в ръка на люлката си. Дори и в най-отвратителното време. Защо не четеше вътре, когато беше студено?
Очите ми продължаваха да проучват шарените гръбчета с изписани по тях заглавия.
— Книгите са по-истински, когато ги четеш навън. — Хапех устни, докато погледът ми прескачаше от рафт на рафт. — Не знам откъде да започнем.
— Ще ти покажа нещо — каза Сам. Начинът, по който произнесе думата, ме убеди, че става дума за нещо наистина удивително, което той наистина няма търпение да ми покаже. Хвана ме отново за ръката и ме поведе през магазина, покрай незаинтересования продавач и нагоре по стълбите, чийто килим заглушаваше стъпките ни.
Помещението на горния етаж беше наполовина по-малко от това долу, оградено с парапет, който да предпази някой увлечен в разглеждането на книгите купувач от възможността да тупне долу.
— Работих тук едно лято. Седни. И чакай. — Сам ми посочи старо и доста износено двуместно диванче с червена тапицерия, което заемаше голяма част от етажа. Свалих шапката си и седнах, изненадващо очарована от заповедната нотка в гласа му. След което най-безсрамно започнах да зяпам задника му, докато оглеждаше старателно рафтовете. Без да е наясно къде точно се е спрял погледът ми, той приклекна, облегна се на пода с едната си ръка и започна да прокарва нежно пръстите на другата по гръбчетата на книгите, сякаш поздравяваше стари приятели. Наблюдавах извивката на раменете му, наклона на главата, разтворените като крачка на паяк пръсти на опряната в пода ръка. Най-накрая откри това, което търсеше, и се приближи до диванчето.
— Затвори очи — каза и без изобщо да ме чака, прокара внимателно длан през клепачите ми, за да ги затвори. Усетих как диванчето хлътна, когато той приседна до мен, чух необяснимо силния шум от разтварянето на корицата, мекото шумолене на отгръщащи се страници.