— Здрасти — каза Оливия. Погледна към Сам, чийто поглед от своя страна се беше спрял върху преметнатия през рамото й фотоапарат. Той бързо сведе глава и потърка очи, сякаш в някое от тях беше попаднала прашинка.
Видимото му неудобство нямаше как да не ми повлияе, така че усмивката ми беше насилена и неискрена.
— Здрасти. Странно е да налетя на вас точно тук.
— Изпълняваме разни поръчки за мама. — Джон отклони поглед към Сам и се усмихна някак прекалено мило. Бузите ми поруменяха при вида на тази мълчалива тестостеронна схватка, която в крайна сметка ме ласкаеше, въпреки целия идиотизъм на ситуацията. — А и Оливия искаше да минем през книжарницата, щом така и така сме тук. Този студ обаче направо ме побърква, така че влизам вътре.
— Ама и илитерати ли пускат там? — попитах в духа на доброто старо време.
Напрежението видимо се разсея, защото усмивката на Джон този път беше искрена. Ухили се и на Сам, като мълчаливото послание зад разтегнатите му устни май беше мда, успех с тая, след което бутна вратата на книжарницата и влезе. Някаква бегла усмивка в отговор се плъзна и по устните на Сам, който продължаваше да стои с полуприсвити очи, като продължение на импровизираната театрална постановка с прашинката в тях. Оливия остана на тротоара пред вратата, обвила тялото си с ръце.
— Изобщо не съм вярвала, че ще те видя извън вкъщи толкова рано през уикенда. — Говореше на мен, но гледаше Сам. — Мислех, че прекарваш почивните дни в зимен сън.
— Не и този — казах. Толкова дълго време не си бяхме говорили, че вече просто не знаех как да го правя. — Станах раничко, за да видя какво е усещането.
— Страхотно — промърмори тя. Продължаваше да гледа към Сам, а неизказаният въпрос бе увиснал във въздуха. Не исках да ги представям един на друг, защото той очевидно се чувстваше некомфортно край Оливия и нейния фотоапарат, но въпреки това виждах ясно как тя ни изучава: разстоянието между нас, което оставаше неизменно близко, сякаш ни свързваха невидими нишки, случайните докосвания. Очите й проследиха ръката му, която се плъзна нежно по ръкава ми, след което се премести към другата, останала отпусната върху дръжката на вратата; удобно и спокойно, все едно беше отваряла тази врата много пъти досега. Все едно това чернокосо момче беше тясно свързано с бронкото… и мен. За всички ни беше ясно, че въпросът не може да остане незададен, така че най-накрая Оливия попита:
— А този кой е?
Погледнах към Сам за одобрение. Клепачите му бяха все така притворени и хвърляха сянка върху очите му.
— Сам — произнесе той мрачно.
Имаше нещо странно в гласа му. В момента не гледаше фотоапарата, но можех да усетя силата, с която той привлича вниманието му. Гласът ми неволно отрази неговата изнервеност, когато казах:
— Това е Оливия. Олив, двамата със Сам излизаме. Имам предвид, че сме гаджета.
Очаквах някакъв коментар, но вместо това тя каза замислено:
— Познавам те. — Усетих как Сам се напряга до мен, след това Оливия добави — От книжарницата, нали?
Сам я погледна и тя кимна едва забележимо.
— Точно така. От книжарницата.
Стоеше, кръстосала ръце, и си играеше с ръкавите на пуловера си, без да сваля очи от него. Изглежда се опитваше да намери правилните думи:
— Аз… Така де — с контактни лещи ли си? Съжалявам, че съм така директна, но сигурно често ти задават този въпрос.
— Права си — каза Сам. — Често ми го задават. И да, наистина нося лещи.
През лицето на Оливия премина сянка на разочарование.
— Яки са. Наистина. Ъъ, приятно ми беше да се запознаем. — Обърна се към мен и продължи: — Съжалявам. Тъпо беше да се скараме за онова нещо.
Каквото и да бях планирала да й кажа, се изпари при това извинение.
— Съжалявам — произнесох леко колебливо, защото не бях особено сигурна за какво точно трябва да се извинявам. — И аз мисля, че беше тъпо.
Оливия погледна към Сам и после отново спря очи върху мен.
— Аха. Аз просто… Ще ми се обадиш ли? По-късно?
Примигнах изненадано.
— Ами да, разбира се! Кога?
— Аз… всъщност може ли аз да ти се обадя? Не знам кога точно ще мога. Нали няма проблем? Може ли просто да ти звънна на мобилния?
— По всяко време. Сигурна ли си, че не искаш да отидем някъде още сега и да поговорим?