— Ти си красив и тъжен — казах най-накрая, без да го поглеждам. — Също като очите си. Ти си като песен, която съм чула като малко момиченце и бях забравила, че знам, докато не я чух отново.
За известно време единственият звук, който се чуваше в купето, беше тихото скърцане на спирачките, докато Сам взимаше поредния завой. После каза тихо:
— Благодаря ти.
Прибрахме се вкъщи и спахме на леглото ми целия следобед, бях мушнала обутия си в дънки крак между неговите, заровила лице в шията му, докато радиото мърмореше нещо за фон. Когато стана време за вечеря, се насочихме към кухнята, за да си приготвим нещо за ядене. Докато Сам старателно подреждаше плънката за сандвичите, пробвах да се обадя на Оливия.
Вдигна Джон:
— Съжалявам, Грейс. Излезе. Искаш ли да й предам нещо конкретно, или просто да й кажа, че си я търсила?
— Нека ми звънне, когато се прибере — казах, измъчвана от странното усещане, че по някакъв начин съм предала Оливия. Затворих телефона, прокарвайки замислено пръст по слушалката. Продължавах да мисля за думите й: Тъпо беше да се скараме за онова нещо.
— Усети ли миризмата, когато влизахме? — попитах Сам. — Около изтривалката.
Той ми подаде един сандвич и кимна:
— Аха.
— Приличаше на урина — продължих. — Вълча урина.
— Аха — повтори Сам не особено щастливо.
— Кой, мислиш, е бил?
— Не мисля — каза Сам. — Знам. Била е Шелби. Мога да я подуша. Пикала е и на верандата. Усетих миризмата, когато излизах вчера.
Спомних си очите й, втренчени в мен през прозореца на спалнята, и се намръщих:
— Защо го прави?
Сам тръсна глава. Гласът му прозвуча неуверено:
— Надявам се причината да съм аз, а не ти. Надявам се, че преследва мен. — Очите му се насочиха към входното антре, чух далечния звук от двигателя на приближаваща се по пътя кола. — Мисля, че майка ти си идва. Трябва да изчезвам.
Намръщих се, докато го гледах как грабва сандвича и с бързи крачки влиза в стаята ми, затваряйки внимателно вратата зад гърба си и изоставяйки всички въпроси и съмнения относно Шелби да витаят в кухнята край мен.
Чух съскането на спирачки по алеята. Взех раницата си и се настаних край масата, така че когато мама влезе, вече разглеждах съсредоточено една задача от учебника.
Тя се завъртя на пръсти и хвърли със замах някакви документи върху плота. След нея нахлу хладен повей. Потръпнах, надявайки се Сам да е достатъчно защитен зад вратата на спалнята ми. Чух звук от ключове, паднали върху плочките, последван от весела ругатня, след което връзката на мама прелетя край мен и се приземи върху документите.
— Яла ли си вече? В страхотно настроение съм за едно бързо похапване. Играхме пейнтбол след пикника! И всичките разходи бяха поети от службата ми.
Повдигнах вежди. По-голямата част от мозъка ми все още беше заета с мисли за дебнещата край къщата Шелби, която наблюдаваше Сам или мен. Или и двама ни.
— За сплотяване на колектива, а?
Мама не отговори. Отвори вратата на хладилника и попита:
— Имаме ли нещо, което мога да хапвам, докато гледам телевизия? Боже! Това пък какво е?
— Свинско филе, мамо. За скарата утре.
Тя сви рамене и затвори вратата.
— Прилича на гигантски замразен гол охлюв. Искаш ли да гледаш някой филм с мен?
Погледнах покрай нея към входното антре, очаквайки появата на татко, но другият ми родител отказваше да се появи.
— Къде е баща ми?
— Отиде да хапне крилца с новите момчета от работата. Държиш се така, все едно ти предлагам да правим нещо заедно само защото него го няма.
Мама потрака известно време с вратите на шкафовете, като в крайна сметка се спря на някаква зърнена закуска. Сипа си в купичка, заряза отворената кутия на плота и се насочи към дивана.
Някога не бих се поколебала и за миг преди да се сгуша до нея, но сега всичко това ми се струваше прекалено незначителен и прекалено закъснял жест. Имах си друг, който да ме чака.
— Малко съм уморена — казах й. — Мисля да поспя.
Не бях осъзнала, че очаквах тези думи да я натъжат поне мъничко, докато не видях, че нищо подобно не се случи. Мама се тръшна на дивана с блажена усмивка и взе дистанционното. Когато й обърнах гръб, тя се обади:
— И между другото, не оставяй торби с боклук на задната веранда, става ли? Из тях ровят животни.