Грейс се изправи на пръсти, за да вземе брашното от един висок шкаф. Изпъна тяло по толкова прелестен начин, че разпали в мен неконтролируемото желание да докосна кожата на оголения й кръст. Но тя се смъкна бързо обратно долу с брашното в ръце и аз пропуснах шанса си. Разменихме местата си с Изабел, взех бучка чедър, яйца и мляко и ги стоварих на плота.
Грейс наряза масло на бучки и ги изсипа заедно с брашното в една купа, докато аз разбивах яйца и майонеза. Кухнята се оказа преизпълнена с активност — ние бяхме сплотеният и добре сработен трудов колектив за производство на киш.
— Какво, по дяволите, е това? — попита Изабел, загледана в пакета, който Грейс току-що й беше подала.
Грейс се разсмя:
— Гъби.
— Приличат на нещо, излязло от задника на крава.
— Бих искала да имам такава крава — отбеляза Грейс, пресягайки се покрай Изабел, за да сипе мазнина в тигана. — Задникът й ще струва милиони. Запържи ги за няколко минути, докато станат съблазнително вкусни.
— Колко точно значи няколко минути?
— Нали ти каза — докато станат съблазнително вкусни — повторих аз.
— Чу младежа — ухили се Грейс. После протегна ръка — Тигани!
— Помогни й — казах на Изабел. — Аз ще се справя със съблазнителните гъбки, щом това за теб е проблем.
— Аз съм си съблазнителна и без гъбки — измърмори тя, докато подаваше на Грейс два тигана, в които моето прекрасно момиче с едно-единствено магическо движение разстла едновременно корите. Зае се да показва на Изабел как да ги завива. Изглеждаше наистина опитна в кухнята. Всъщност хрумна ми, че щеше да се справи забележително по-бързо с готвенето, ако двамата с Изабел не й се пречкахме.
Изабел забеляза, че се усмихвам, докато ги гледах как подгъват корите:
— Ти пък на какво се хилиш? Гледай си гъбите.
Добре беше да го направя наистина. Спасих ги от препържване точно навреме, за да не навредя на съблазнителността им, след което добавих спанака, който Грейс ми набута в ръцете.
— Гримът ми! — изписка Изабел. Хвърлих поглед към нея и видях как двете с Грейс се смеят и плачат, докато режат лука.
След това острият аромат достигна до мен и запари собствените ми очи.
Подадох им тигана си.
— Мятайте го тук. Ще убие малко ефекта на сълзотворен газ.
Изабел изсипа лука от дъската, а Грейс междувременно ме шляпна по задника с покритата си с брашно ръка. Извих врат, за да видя дали е оставила отпечатък, и забелязах как потапя длан в остатъците от брашното, за да повтори процедурата с по-добър резултат.
— Това е моята песен! — обяви внезапно тя. — Увеличи! Увеличи!
Беше Марая Кери с най-ужасния си възможен вой, което не пречеше на песента да пасва някак перфектно на този момент. Завъртях копчето за звука, докато мъничките говорители накараха кутиите край тях да завибрират. Хванах Грейс за ръцете и я придърпах към себе си. Започнахме да танцуваме така, сякаш бяхме готини, ужасно нетактични и непоносимо секси. Тя притискаше тялото си в моето, вдигнала ръце във въздуха, докато аз я бях подхванал през кръста… е, добре де, малко под кръста, по начин, който трудно можеше да мине за целомъдрен. Изабел започна да се кълчи като стриптийзьорка, щракайки с пръсти край нас, след което и тримата избухнахме в смях.
Помислих си: животът ни има смисъл точно заради такива моменти. Грейс изви бледата си дълга шия, за да ме целуне, и точно преди да го стори, мернах изпълнените с копнеж очи на Изабел, които проследиха докосването на устните ни.
— На колко да наглася таймера? — попита тя, когато улови погледа ми, и бързо се извърна.
Грейс продължаваше да се притиска към мен, сгушена в сигурния уют на прегръдката ми, покрита с брашно и толкова неустоима, че нищо в този момент не беше по-силно от желанието ми да бъда насаме с нея, тук и сега. Тя махна разсеяно с ръка в посока на разтворената върху плота готварска книга, опиянена от присъствието ми. Изабел се консултира с написаното там и настрои таймера.
Осъзнах с леко закъснение, че песента е свършила. Поех си дълбоко дъх и се обърнах към Изабел:
— Добре, ще ти кажа какво не е наред с Джак.
Двете с Грейс ме погледнаха изненадано. Изабел проговори първа и веднага разбрах, че съм взел правилното решение, защото очевидно беше схванала смисъла на цялото това изпълнение.