— Раят.
Излязохме заедно от колата и пробягахме разстоянието до вратата. Не знаех колко точно е студено, но дъхът ми оформяше бели облачета във въздуха, докато отварях стъклените врати. Сам бързо прекрачи прага, обвил ръце около тялото си. Звънчето над вратата все още звънеше, когато той бързо ме хвана и ме завъртя с гръб към щандовете.
— Не гледай. Затвори очи и помириши въздуха. Наистина го помириши. Знам, че можеш.
Отпуснах глава върху рамото му, след което затворих очи. Носът ми бе съвсем близо до кожата на врата му и аз подушвах именно нея. Див, пленителен аромат.
— Не мен — усмихна се той.
— Усещам само теб — промълвих, отваряйки очи, за да срещна неговите.
— Не се инати. — Сам леко ме завъртя и аз се обърнах към центъра на магазинчето. Видях препълнените с бонбони и сладкиши рафтове, както и проблясващия касов апарат зад тях. — Опитай, наистина. Струва си.
Очите му ме приканваха да отключа нещо в себе си, което не бях докосвала от години. Всъщност то беше не просто недокосвано — ставаше дума за нещо, което бях погребала живо. Което бях погребала, когато мислех, че съм сама. Но сега Сам беше с мен, прегърнал ме здраво през кръста. Усещах топлия му дъх край ухото си.
Затворих очи, разширих ноздри и позволих на ароматите да нахлуят в тях. Най-силните — на карамел и кафява захар, дойдоха първи, огнено ярки като лятното слънце. Това беше лесно. Всеки влязъл в магазинчето би ги усетил. После дойде шоколадът, горчиво-мрачен, както и подсладеното мляко. Не смятах, че нормален човек би подушил нещо повече, така че ми се прииска да спра дотук. Но усещах туптящото сърце на Сам, който ме държеше в обятията си, и се предадох.
Ментата изпълни ноздрите ми, остра като счупено стъкло, малините, които излъчваха прекалено много сладост, сякаш бяха презрели. Ябълка, свеж, ясен аромат. Ядки с тяхната маслена, топла и земна миризма, напомняща за тази, която излъчваше Сам. О, Божичко, някакъв вид мока — богат, тъмен, греховен аромат. Почти простенах от наслада. Имаше и още. Масленките добавиха своя успокоителен нюанс на горящи дърва и брашно, захаросаните плодове преведоха сетивата ми през магическата си овощна градина. Натрапчивата миризма на лимон, крехкото ухание на анасон. Аромати, за чието съществувание дори не подозирах. Този път наистина простенах тихичко.
Сам ме възнагради с най-нежната възможна целувка по ухото, преди да заговори в него:
— Не е ли невероятно?
Отворих очи. Цветовете ми се сториха бледи и размити, сравнени с това, което току-що бях изживяла. Не можех да намеря думи, които да не звучат прекалено нищожно, за да опишат яркия танц на сетивата ми, така че просто кимнах. Той ме целуна отново, по бузата. Погледна лицето ми и се усмихна щастливо и удовлетворено от това, което бе зърнал там. Хрумна ми, че не е споделял това място, това усещане с никого другиго. Само и единствено с мен.
— Невероятно е слабо казано — промълвих толкова тихо, че не бях сигурна дали ме е чул. Всъщност, разбира се, че ме бе чул. Щом аз можех да чуя думите си, значи и той можеше.
Още не бях сигурна до каква степен съм склонна да си призная, че бях нещо повече от обикновен човек.
Сам ме пусна, оставяйки само ръката ми в своята, и ме поведе към вътрешността на магазинчето.
— Ела. Сега идва най-трудната част. Да си избереш нещо. Какво би искала? Само кажи и ще ти го купя. Каквото и да е.
Искам теб, глупчо. Усещах колко силна е ръката му, колко мека и топла е кожата му, колко елегантни са движенията му, докато се движи пред мен — отчасти човешки, отчасти вълчи. Спомних си как ме омагьосва миризмата му и изпитах неконтролируемо желание да го целуна.
Пръстите му леко стиснаха моите, сякаш бе прочел мислите ми, докато ме водеше към касата. Загледах се в редиците от шоколадчета в най-различни форми, петифури, соленки и трюфели.
— Хладничко е тази вечер, а? — обади се момичето зад щанда. — В прогнозата казват, че скоро ще завали сняг. Направо нямам търпение.
Дари ни с глуповата, леко снизходителна усмивка, която явно трябваше да каже, че сме ужасно сладки, и аз се зачудих колко ли малоумно щастливи изглеждахме, хванати за ръце и зяпнали възхитено сладкишите.
— Кое е най-хубавото? — попитах.
Момичето веднага посочи към един щанд с шоколадови сладки, но Сам поклати глава.
— Ще можем ли да получим два горещи шоколада?
— С бита сметана?