Мъжът ме връзва през кръста.
— Няма нищо страшно, окей?
— Не ме е страх — казвам аз, — отдавна исках да го пробвам.
Мъжът ми хвърля особен поглед, а Къртис и Брент умират от смях.
— Давай, Мила — вика Брент, когато започват да ме спускат от кабината.
Честно казано, въобще не съм спокойна. Скалите отдолу изглеждат супер остри. Давай, стегни се. Стъпка по стъпка местя краката си по лицето на склона. Вятърът ме подхваща, блъска ме настрани. Леле. Стискам въжето с едната ръка и едва успявам да протегна другата точно преди да ме лашне към скалата. Изчаквам поривът да отмине и продължавам надолу.
Още десет метра. Най-после отдолу става равно и обувките ми потъват в снега.
Снегоринът е преминал краткото разстояние от ледника по пътеката на зигзаг, за да отъпче зоната, където ни спускат. Прикривам очите си от ярката светлина на фаровете му.
Изведнъж Саския се появява от сянката като някакъв дух.
Толкова съм шокирана да я видя, че почти падам назад върху острите като нож скали.
— Откъде се появи — пелтеча аз.
Тя сочи към кабинката точно под нашата. Улавям триумфалния ѝ поглед и най-после схващам. Видяла е как едва се добирам до кабината и се е качила след мен, за една последна победна обиколка.
Стискам юмруци, но ръцете ме сърбят да я блъсна с всичка сила.
11
В настоящето
— Знаеш ли какво — казва Дейл, — радвам се, че сестра ти е мъртва.
Юмрукът на Къртис се изстрелва и го удря право в челюстта. Дейл полита назад с ръце върху лицето.
Не беше силен удар — сигурна съм, че ако иска, Къртис може да го нарани много повече — но все пак съм шокирана. Къртис обикновено е Мистър Самоконтрол, макар че през онази зима имаше случаи, когато го видях да си изпуска нервите — всичките свързани със сестра му. Суперменът на британския сноубординг и неговия криптонит.
Дейл се съвзема и се мята към Къртис, поваляйки го върху масата.
Отношенията между Дейл и Къртис се изостриха в нощта преди изчезването на Саския, но според мен всичко тръгна именно от Хедър и Саския. Двамата просто бяха въвлечени в сблъсъка между тях. Предполагам, че след всичко, което се случи, всеки е тръгнал по своя път — както направих и аз — и не са възобновили отношенията си.
Двамата с Брент скачаме да ги разтърваваме. Летят юмруци, изкараха му въздуха на клетия Брент. Опитвам се пак да спра Къртис с хватка през гушата, но той е подготвен. Хедър се е свила в ъгъла, покрила е лицето си с ръце.
— Откъде знаеш, че сестра ми е мъртва — крещи Къртис. — Ти ли я уби?
Гледа Дейл с такъв зверски поглед, сякаш наистина вярва, че може да го е направил.
Позната тежест притиска гърдите ми.
Не беше Дейл. Аз бях. Аз я убих.
Толкова исках да спечеля, че бях готова на всичко, за да го постигна. През тези години го проигравах милиони пъти в съзнанието си и всеки път стигах до същото заключение. Моите действия причиниха смъртта ѝ.
Това, което сторих, ме отвращава, но ако изпадна в същата ситуация, дали ще реагирам по друг начин? Съмнявам се.
Дейл се блъска в мен и ме връща в настоящето. Залюлявам се и падам върху масата, той се стоварва отгоре ми. Замаяна съм от уискито и не мога да реагирам бързо. Брент издърпва Дейл за качулката на якето. Разнася се звук на разпрано.
Дейл псува и притиска Брент върху камината.
— Добре, ето сега те питам. Спал ли си с жена ми?
Макар че вече не прилича на викинг, Дейл продължава да се държи като викинг. Дъхът ми спира. Кажи „не“, Брент, дори и да си спал, кажи „не“, иначе ще те размаже.
— Не — казва Брент.
Дейл присвива очи и се обръща отново към Къртис.
— Колкото до теб, сестра ти беше извън всякакъв контрол. Смятам, че ти си я убил. Признай го. Беше ти писнало от нея. Както и на всички нас.
Къртис изстрелва още едно кроше. Дейл се навежда и юмрукът на Къртис се плъзга по рамото му. Върху лицето на Къртис избиват червени петна. Никога не съм го виждала толкова ядосан.
Гневът му ме кара да се замисля. Може би вината за смъртта на Саския не е само моя. Дали не я е ударил? Не мога да си го представя, защото винаги я защитаваше, но може да му е кипнало. Всеки си има точка на кипене. Дори и Къртис.
Къртис и Дейл продължават да подскачат, да приклякват, всеки иска да се докопа до другия, столове и чаши хвърчат на пода.
Хедър обхваща главата си с ръце.