— Готов ли си да тръгваме?
— Още две спускания? — пита Дейл.
— Замръзвам — казва тя.
Нищо чудно, с това късо кожено якенце. Очевидно е дошла да гледа Дейл. Още не съм я видяла със сноуборд. Не разбирам какво прави в ски курорт, след като не кара нито ски, нито борд.
— До после. — Вдигам борда си.
Брент е седнал на снежния насип, говори си с една хубава японка, която се класира трета на Лю Роше Оупън. Кимвам им и закопчавам единия крак в автомата.
— Благодаря за хубавата нощ — му казах, когато преди два дни се събудих в леглото му на ледника. — Може ли да си остане между нас?
— Разбира се.
— Къртис няма ли…
— Ще му кажа да си мълчи.
Така че по време на закуската се държахме небрежно пред Саския — едва ли някой би познал какво сме правили само преди няколко часа.
Подозирах, че подробностите от нощта, която прекарахме заедно, бързо са обиколили целия курорт. Знам какви са момчетата, особено на неговата възраст. Но тайната усмивка, която ми хвърля от време на време, е единственият намек за интимността ни. Впечатлена съм от неговата дискретност. Изглежда, че и Къртис си е държал устата затворена.
Тръгвам надолу към влека. Хедър май е постигнала своето, защото Дейл премята раницата през рамо. Клетият Дейл. Винаги възникват проблеми, когато се свържеш с някого на такова място. Тази зима не искам да мисля за нищо, освен за сноуборда. Яж, спи, тренирай. Твърдо съм решена през следващите четири месеца да правя само това.
Докато чакам на влека, снегът ме брули отстрани. Няколко снежинки се промъкват във врата ми. Настръхвам и затягам велкрото на яката.
Тъкмо да се дръпна нагоре, Брент се мята до мен. Независимо от отвратителните условия, обичайната усмивка е разтеглена между трапчинките му.
След онази нощ няколко пъти се возихме заедно на влека, но разговорът остава в рамките на сноуборда. Не се чувстваме неловко, както често се случва след подобни еднократни преживявания, и той е изключително мил и сърдечен.
На влека слага ръката си върху моята.
— Искаш ли да останеш при мен тази нощ?
Поглеждам го изненадана. Мислех, че с онази нощ на ледника всичко е приключило. Но всъщност искам да остана при него. От тежките тренировки тялото ми е като пребито и имам нужда отново да усетя върху себе си топлите му ръце и устни.
Надявам се не мисли, че става дума за нещо повече.
Два часа по-късно натискам звънеца на вратата на дървената къщичка, която Брент ми посочи, докато се спускахме надолу. Вратата отваря Саския.
Застанала е на прага боса, с невероятно тесни джинси, сякаш се колебае дали да ме пусне, или не. С прилепналия бял пуловер изглежда деликатна, дори крехка, и аз отново се възхищавам на тази заблуда. Няма нищо крехко нито в карането ѝ, нито в характера ѝ.
Къртис се появява зад нея.
— Съвсем навреме. Тъкмо се готвех да слагам масата.
Свалям заснеженото си яке и влизаме вътре.
Вече всички са тук, щъкат между дневната и кухнята. Хедър и Дейл, Одет и Жулиен. Не съм го очаквала. Брент и Жулиен клечат пред един лаптоп. Брент ми хвърля извинителна усмивка и виждам, че и той не го е очаквал, но се е примирил с положението. Примирявам се и аз.
Въздухът мирише на дим, примесен с аромата на лук и чесън. Едва ли всички живеят тук. Чорапи, ръкавици и очила се борят за място на радиатора. Навсякъде, където може да се окачи нещо, висят мокри дрехи. Има достатъчно сноубордове да напълнят един ски гардероб, но край огъня има само три чифта обувки. Предполагам, че са на Къртис, Брент и Дейл. Беше ми достатъчно неудобно да се сблъскам с Къртис горе на ледника. Идеята, че това ще се повтори, никак не ми допада.
— Ще пиеш ли една бира? — провиква се Къртис от кухнята.
— Не, само вода — казвам аз, влизайки вътре, — но ще си налея сама.
Той мърмори и псува край печката. Търся чаша в шкафа. Докато я наливам, той извиква да му подам дървена лъжица. После ме нахоква, че съм му дала грешната.
Излизам от кухнята и Дейл се смее насреща ми:
— Стой далече от него, докато готви. Аз така правя.
— Браво на теб, тогава ще миеш чиниите — вика Къртис.
Хедър си бръчка носа:
— Тук мирише на умряло. — Тя вдига един обърнат наопаки чорап от облегалката на близкия стол. — Това твое ли е, Дейл?
Той се ухилва:
— Ъ-хъ.
— Отвратително — и мята чорапа по него.
Дейл го хваща с лекота и го запраща в ъгъла. Харесва ми, че не може да смути Хедър, тя е невъзмутима. Той е страхотен, впечатляващо готин пич, но тя го поставя на мястото му.