— Хей, Мила — провиква се Брент, — този испанец направи 67-метрово спускане по релсата. Нов световен рекорд.
Отивам при него. На екрана на лаптопа виждам фигура с яке, която скача върху металната релса, монтирана в снега, и се спуска плавно по нея.
— Отстрани изглежда много лесно — казва Брент.
— Това е номерът при спускането по релсата — казвам аз, — изглежда много лесно, докато не опиташ. Още имам белег на прасеца от последния опит.
Саския се присъединява към нас и аз се напрягам. Още съм бясна заради Лю Роше Оупън, но след като мина известно време, започнах да изпитвам странно чувство на респект към това, което направи. Най-после срещнах момиче, което играе толкова твърдо, колкото и аз. И по начина, по който улавям погледа ѝ от време на време, може би уважението е взаимно.
Гледаме различни падания на релсата, викаме и охкаме, когато бордистите се усукват около нея.
Къртис се появява от кухнята, натоварен с чинии.
— Един път Къртис се спуска цял ден по релсата — казва Саския. — Премери разстоянието и ме караше да му казвам, колко е изминал. Не можа да направи повече от двайсет метра.
Разстоянието е впечатляващо, но Къртис ѝ хвърля предупредителен поглед.
Тя се залепва за него и плъзга ръката си около кръста му.
— Какво? Да не би да те издадох?
Застанали така един до друг, не мога да преценя кой от двамата е по-красив.
Къртис я избутва с лакът, но тя се смее:
— Ето, Мила, това е за теб — казва Къртис и ми подава чиния със спагети. — Сядай където намериш, докато още има място.
Ако му е криво, че избрах Брент, не го показва с нищо, но спря да флиртува с мен просто така, изведнъж. И тайно ми липсва.
Потъвам в дивана с чиния в скута. Напрягам се, защото Саския сяда до мен. Един по един се настаняват и останалите и Саския се примъква по-наблизо. Лакът на босите ѝ крака е точно толкова син колкото и очите ѝ.
Дейл мести поглед от мен към Саския.
— Тези двете са като близначки.
Окей, сега вече наистина ще си боядисам косата.
Саския навежда глава към мен. Премисля:
— Някой път трябва да идем да се пързаляме заедно — казва тя небрежно.
Вилиците замръзват във въздуха и стаята млъква. Колко е нагла, да ми го предлага пред свидетели. Ще приема предизвикателството и ще ѝ отговоря както подобава.
Но нещо в погледа ѝ ме спира. Може пък наистина да иска да се сближим?
— Добре — отвръщам бавно, — може.
Тя измъква телефона си.
— Кой ти е номерът?
По някакъв начин това ми се струва много по-голяма работа, отколкото когато Брент ми поиска телефона. Мисля си, че тази зима стана изведнъж много по-интересна.
15
В настоящето
Стаята ми мирише на прах и влага. Поне не е на парфюма на Саския. Брент сигурно е прав, така ни се е сторило. Но не е, защото така ни се с искало, или поне не от моя страна. По-скоро е било от гузна съвест.
Пускам резето и дърпам вратата, за да се уверя, че е заключена. Който и да е отключил стаите за нас, не ни е оставил ключовете. Не ми харесва, че можем да ги затваряме само отвътре. Докато разговарях с Брент, всеки би могъл да се промъкне в стаята ми. Знам, че изглежда нелепо, но проверявам гардероба, после банята, надничам дори зад завесата на душа, за да съм сигурна, че никой не се е скрил там.
Успокоена, сядам на тясното легло. Не мога да реша, кое е по-ужасяващо: мисълта, че Саския е в тази сграда, жива и здрава, или мисълта, че Брент или някой от другите я е убил. Погледът на Брент преди малко наистина ме стресна. Тъмнината в очите му.
Сега вече мога да се опитам да подредя пъзела от кутията на Пандора. Дали има нещо вярно в листчетата? Някой смята, че има, иначе защо ще си прави труда да организира всичко това?
Оглеждам стаята за химикалка, но това е туристическа спалня, а не хотел, и няма нито писалка, нито маса, нито дори стол. Без телефон съм загубена. Не мога да си спомня кога за последно трябваше да напиша нещо на ръка. Обикновено просто правя снимки. Ще се побъркам без телефон.
Ровя из раницата. Нищо. Малкият прозорец привлича погледа ми. Дъхам върху него и стъклото се замъглява. Перфектно.
Усещам леденото стъкло под пръста си. Изписвам имената ни. Мила, Къртис, Брент, Хедър, Дейл. За малко ще изключа себе си от сметката и ще се правя, че смъртта на Саския не е по моя вина. Нека предположим, че всичките тайни в листчетата са верни и всеки от нас е извършил само едно нещо.
Това означава, че един от приятелите ми е убиец. Поглеждам към вратата, за да се убедя, че е заключена.